Уилям Фокнър, Томас Уулф, Ърскин Колдуел
Нетърпимост

УИЛЯМ ФОКНЪР
Епикът на американския Юг, писателят, който създаде безсмъртната сага за околията Йокнапатофа и град Джеферсън, е роден на 25. 9. 1897 г., а почина на 6. 7. 1962 г. като лауреат на Нобеловата премия и наградата Пулицър. Написал е романите „Награда за войника“ (1926), „Звук и ярост“ (1929), „Светилището“ (1931), трилогията „Селцето—Градът—Имението“ (1940—1959). На българския читател е познат със „Светлина през август“, „Селцето“ и сборника разкази „Слез на земята, Мойсей…“

ТОМАС УУЛФ
чиято новела „Паяжината на земята“ е първото му по-значително произведение, което излиза на български език, е може би най-крупната по мащаби фигура в американската литература за кратко време (род. 3. 10 1900, поч. 15. 9. 1938) той създаде грамадната по обем легенда за Ашвил, обхваната от романите „Погледни към дома, ангеле“ (1929). „За времето и реката“ (1935) и „Не можеш да се върнеш у дома“ (1940). Остьр критик на амерканското общество, един истински американски Балзак.


ЪРСКИН КОЛДУЕЛ
(род. 17 12. 1903), майсторът на късия разказ и проницателният тълкувател на човешкото падение (но и на човешките надежди) в южняшкото дъно на Америка, е отдавна познат у нас с романите си „Тютюнев път“, "Смут през юли, „Пътуващият проповедник“, „Близо до дома“, „Джени — жена по природа“ и разказите, издадени в сборниците „Момчето от Джорджия“, „Топлата река“ и „На колене пред изгряващото слънце“. Новелата „Горкият глупак“ е най-ранното произведение на писателя.