Органично свързан с цялата творческа биография на своя автор, романът „Доктор Живаго“ е в известна степен и дълбока лична изповед на Борис Пастернак (1890—1960), и отражение на неговия светоглед и художествена философия, на схващането му за предназначението на човека, съчетано с лирични видения и откровения за същността на историята и за мястото на личността в нея, за Русия, за лутанията и просветленията на интелигенцията в годините на Октомврийската революция и бурите на Гражданската война. „Словото на Пастернак за Революцията — писа Марина Цветаева — е като словото на самата Революция за себе си — с посока към бъдещето. През лятото на 17-а година той крачеше заедно с нея: вслушваше се.“
„Доктор Живаго“ е роман за „живота и смъртта, за битието човешко, разгледано обаче в известна историческа рамка. В него революцията не е представена като събитие приятно и сладко…
Моят герой, Юрий Андреевич Живаго, лекар, човек мислещ и търсещ, надарен с творчески заложби, умира през 1923 година. След смъртта му остават записки и сред различните книжа — написаните на младини стихотворения… които като цяло представляват и последната заключителна част на романа“ — бе споделил за своето произведение Борис Пастернак.
Съдържание
Доктор Живаго — стр. 5
Размисли върху романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“ (послеслов) — Дмитрий Лихачов (прев. София Бранц) — стр. 439
Бележки за изданието, от което е направен преводът
БОРИС ПАСТЕРНАК
ДОКТОР ЖИВАГО
Giangiacomo Feltrinelli, 1957
Послеслов ж. „Новый мир“ № 1/1988
