Сей Шонагон
Записки под възглавката

Автор
Сей Шонагон
Заглавие
Записки под възглавката
Други автори
Цветана Кръстева (Предговор)
Тип
роман
Националност
японска
Език
български
Категория
Древноизточна литература
Жанр
Дневник, Записки, Мемоари, Психологически роман, Роман за съзряването
Теми
Будизъм, Дзен, Средновековие, Средновековна литература, Япония
Преводач
Цветана Кръстева
Език, от който е преведено
старояпонски
Година на превод
1985
Редактор
Дора Барова
Оформление на корица
Огнян Илиев
Компютърна обработка
Митко Ганев
Издател
Intense® — част от Издателство „Фокус“, Издателство „Дилок“
Година на издаване
2004
Печат
„Изток-Запад“
Носител
хартия
Формат
60/90/16
Брой страници
320
Подвързия
мека
Цена
9 лв.
ISBN
ISBN 954-783-018-X („Фокус“), ISBN 954-9994-24-4 („Дилок“)
УДК
895.6-94
Анотация

Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това пак щеше да бъде „златен век“ на японската литература.
„Записки под възглавката“ е своеобразна енциклопедия на своето време. „Писах за интересните неща в живота, за хубавите хора, които съм срещала; в записките ми има и много стихове; разказвала съм и за дърветата, за птиците, за насекомите…“ — обяснява самата Сей Шонагон и трябва да признаем, че нищо не е убягнало от наблюдателното й око.
„Записки под възглавката“ (началото на XI в.) поставя началото на един много специфичен жанр в японската литература — „дзуйхицу“, което в буквален превод означава „следвайки четката“. Това великолепно произведение е съставено от самостойни разнородни глави (яп. „дан“), свързани произволно, „следвайки четката“. Но както и да подредим епизодите, това няма да наруши целостта на произведението, защото тя не се постига чрез стриктна композиционна структура.

Съдържание

Светът под възглавката . . . 5
1. Напролет — изгревът . . . 23
2. Хубаво време . . . 23
3. Едни и същи неща . . . 27
4. Колко е тъжно, когато любимият ти син . . . 27
5. В очакване на Нейно Величество . . . 28
6. Любимата котка на императора . . . 32
7. Обичам първия ден от първия месец и третия ден от третия месец . . . 35
8. Обичам да гледам как дворцовите сановници . . . 35
9. Отскоро дворцовата стража се намираше в източната част на двореца . . . 36
10. Планини . . . 36
11. Пазари . . . 37
12. Планински върхове . . . 37
13. Равнини . . . 37
14. Пропасти . . . 37
15. Морета . . . 38
16. Императорски гробници . . . 38
17. Речни бродове . . . 38
18. Дворци . . . 38
19. Градежи . . . 38
20. В североизточния край на двореца Сейрьоден . . . 39
21. Достойни за презрение са онези дами . . . 44
22. Тягостни неща . . . 45
23. Неща, към които охладняваш . . . 49
24. Неща, заради които ти се присмиват . . . 49
25. Омразни неща . . . 49
26. Неща, от които сърцето силно се разтуптява . . . 52
27. Неща, които навяват сладки спомени . . . 53
28. Неща, които радват сърцето . . . 53
29. Колесниците на висшите придворни сановници . . . 54
30. Проповедникът трябва да има приятно лице . . . 54
31. В храма Бодай . . . 56
32. Коширакава . . . 57
33. През седмия месец е непоносимо горещо . . . 61
34. Цъфтящи дървета . . . 63
35. Езера . . . 64
36. Сезонни празници . . . 65
37. Дървета, които не цъфтят красиво . . . 66
38. Птици . . . 69
39. Изискани неща . . . 71
40. Насекоми . . . 71
41. През седмия месец . . . 72
42. Неподходящи неща . . . 72
43. Веднъж, когато си говорехме . . . 73
44. Стопанската служба в двореца . . . 73
45. Господата трябва винаги да бъдат съпровождани . . . 74
46. Веднъж зърнах Юкинари . . . 74
47. Конете . . . 77
48. Воловете . . . 77
49. Котките . . . 77
50. ’Разноцветните’ дворцови служители и телохранителите . . . 77
51. Харесва ми, когато пажовете са дребнички . . . 78
52. Добре е кочияшът да е . . . 78
53. Вечерната проверка в двореца . . . 78
54. Неприятно е, когато някой млад благородник . . . 79
55. Харесва ми, когато децата и бебетата . . . 79
56. Каква мила картинка . . . 80
57. Веднъж минавах покрай дома на знатен благородник . . . 80
58. Водопади . . . 80
59. Реки . . . 81
60. Когато напуска своята любима с първите лъчи на слънцето . . . 81
61. Мостове . . . 82
62. Села . . . 82
63. Треви . . . 83
64. Цветя . . . 84
65. Поетични антологии . . . 85
66. Поетични теми . . . 85
67. Неща, които пораждат безпокойство . . . 85
68. Несъвместими неща . . . 86
69. Ято врани . . . 86
70. За тайни срещи е най-подходящо . . . 87
71. Когато те посети любимият . . . 87
72. Неща, които рядко се срещат . . . 88
73. Най-хубавите стаи за придворните дами . . . 88
74. Спомням си времето, когато Нейно Величество . . . 90
75. Неразумни деяния . . . 91
76. Неща, които създават ведро настроение . . . 91
77. По време на празника за назоваване имената на будите . . . 92
78. Веднъж Фудживара Таданобу чул . . . 92
79. Към края на втория месец от следващата година . . . 97
80. По времето, когато бях напуснала за малко двореца . . . 100
81. Неща, които предизвикват жалост . . . 102
82. Скоро след разходката ни до караулното на Лявата гвардия . . . 102
83. Веднъж, когато Нейно Величество . . . 103
84. Великолепните неща . . . 112
85. Неща, които излъчват ненатрапчива красота . . . 114
86. Нейно Величество сама избираше танцьорките . . . 116
87. Обичам да гледам как минава . . . 118
88. Струва ми се, че по време на празника Госечи . . . 118
89. Веднъж някой съобщи, че Негово Величество . . . 120
90. През целия ден царедворците свиреха . . . 121
91. Досадни неща . . . 122
92. Неприятни неща, които трябва да понасяш мълчаливо . . . 123
93. Неща, за които не ти се ще и да говориш . . . 123
94. Неща, за които съжаляваш . . . 124
95. По време на постите през петия месец . . . 125
96. Бе ясна лунна вечер . . . 132
97. Веднъж, когато в покоите на Нейно Величество . . . 132
98. Веднъж придворният съветник Такаие . . . 133
99. Веднъж, когато от сутрин до вечер валеше дъжд . . . 133
100. Когато госпожа Шигейша бе избрана . . . 135
101. Веднъж един слуга ми донесе сливова клонка . . . 141
102. През последния ден на втория месец . . . 141
103. Неща, на които не им се вижда краят . . . 143
104. Масахиро станал за присмех на всички . . . 143
105. Неприятни гледки . . . 144
106. Неща, които е трудно да изкажеш на глас . . . 145
107. Заслони . . . 145
108. Гори . . . 146
109. Равнини . . . 146
110. Към края на четвъртия месец . . . 146
111. Неща, които звучат особено . . . 147
112. Неща, които изглеждат по-зле на картина, отколкото в действителност . . . 147
113. Неща, които в действителност изглеждат по-зле, отколкото на картина . . . 147
114. Добре е през зимата . . . 148
115. Неща, белязани с печално очарование . . . 148
116. Когато през първия месец се уединявам в някой храм . . . 148
117. Отвратителни неща . . . 153
118. Неща, които предизвикват жалост . . . 153
119. Неща, които внушават усещане за горещина . . . 154
120. Срамни неща . . . 154
121. Обезценени неща . . . 155
122. Будистките молитвословия . . . 155
123. Несполучливи неща . . . 156
124. Веднъж наблюдавах как Негово Величество . . . 156
125. Веднъж случайно разбрахме . . . 157
126. Спомням си, беше през деветия месец . . . 158
127. За празника на седмия ден от първия месец . . . 159
128. Някъде през втория месец в императорския дворец . . . 159
129. Веднъж придворните дами водиха следния разговор . . . 161
130. На десетия ден от всеки месец Нейно Величество правеше помен . . . 162
131. Една вечер Юкинари ме посети в императорската канцелария . . . 164
132. Бе тъмна безлунна нощ . . . 166
133. Година след смъртта на ексимператора Ен’Ю . . . 167
134. Неща, които навяват тъга . . . 169
135. Неща, които прогонват тъгата . . . 170
136. Неща без никакви достойнства . . . 170
137. Няма нищо по-великолепно от . . . 170
138. Когато Негово Високоблагородие канцлерът Мичитака напусна този свят на суетата . . . 173
139. Един ден към средата на първия месец . . . 178
140. Двама красиви мъже цял ден играят сугороку . . . 178
141. Интересно е да наблюдаваш как двама велможи . . . 179
142. Неща, които внушават страх . . . 179
143. Неща, от които лъха чистота . . . 179
144. Неща, които отблъскват с вида си . . . 180
145. Неща, които вълнуват сърцето . . . 180
146. Неща, които разнежват . . . 181
147. Неща, които говорят за лошо възпитание . . . 182
148. Неща, от които те побиват тръпки . . . 182
149. Съвсем обикновени неща, които изглеждат внушителни, записани с китайски йероглифи . . . 183
150. Неща, които предизвикват погнуса . . . 184
151. Незначителни неща, които придобиват значение в особени случаи . . . 184
152. Хора, които страдат . . . 185
153. Неща, достойни за завист . . . 185
154. Неща, които искаш да разбереш час по-скоро . . . 187
155. Неща, чието протакане тормози . . . 187
156. Бяхме още в траур по Негово Високоблагородие канцлера . . . 189
157. ’Госпожа Кокиден’ — така наричаха новата императорска наложница . . . 195
158. Ненужни неща, които някога навярно са били хубави . . . 196
159. Несигурни неща . . . 196
160. Сутри . . . 197
161. Близки неща, които изглеждат далечни . . . 197
162. Далечни неща, които изглеждат близки . . . 197
163. Кладенци . . . 197
164. Придворните чиновници от шести ранг . . . 198
165. Домът на самотната жена . . . 199
166. Когато придворните дами напускат за малко двореца . . . 199
167. Веднъж ми разказаха следната история . . . 201
168. Колко е красиво, когато земята е покрита с тънка пелена от сняг . . . 201
169. Разказват, че една снежна вечер . . . 203
170. Веднъж госпожа Миаре-но Сенджи . . . 203
171. Когато постъпих в свитата на Нейно Величество . . . 204
172. Хора, които имат самодоволен вид . . . 209
173. Хубаво е да имаш висок придворен ранг . . . 209
174. Заговорим ли за хора, които си придават важност . . . 210
175. Болести . . . 211
176. Самотният търсач на силни преживявания . . . 212
177. В знойния летен ден . . . 213
178. Дъсчената веранда в южната или пък в източната част на дома е така грижливо излъскана . . . 213
179. Веднъж, когато бях в дома недалеч от алеята Оджи . . . 214
180. Думи, които само за миг развалят доброто впечатление . . . 215
181. Лош тон е, ако благородник, посетил придворна дама . . . 216
182. Ветрове . . . 216
183. Опустошената градина след буря навява печал . . . 217
184. Омайни неща . . . 218
185. Острови . . . 220
186. Брегове . . . 221
187. Заливи . . . 221
188. Гори . . . 221
189. Будистките храмове . . . 222
190. Свещените сутри . . . 222
191. Будите и бодисватите . . . 222
192. Китайските писания . . . 223
193. Японските повествования . . . 223
194. Магическите заклинания дхарани . . . 224
195. Обичам да слушам музика привечер . . . 224
196. Игри . . . 224
197. Танци . . . 224
198. Струнни инструменти . . . 225
199. Флейтите . . . 225
200. Внушителни зрелища . . . 226
201. Чудесно е да отидеш в някое планинско селище . . . 227
202. Обичам да се наслаждавам на вечерната прохлада . . . 227
203. Привечер на четвъртия ден от петия месец . . . 228
204. На път към храма Камо забелязах в оризовите поля жени . . . 228
205. На път за храма Хорюджи в Удзумаса в края на осмия месец . . . 229
206. Към края на деветия месец тръгнах на поклонение . . . 230
207. Спомням си как веднъж на път за храма Кийомидзудера . . . 230
209. Напоих одеждите си с благоухания . . . 230
210. Когато в ясна лунна нощ прекосяваш реката с колесница . . . 231
211. Неща, които е добре да са големи . . . 231
212. Неща, които е добре да са къси . . . 231
213. Неща, които подобават на хубавия дом . . . 231
214. Веднъж се бях запътила нанякъде . . . 232
215. Много ме дразнят хора, които . . . 232
216. ’Някакъв непознат мъж се измъкна призори от женските покои…’ . . . 233
217. Веднъж, когато Нейно Величество се намираше в двореца та Трета алея . . . 234
218. Когато бавачката на Нейно Величество — госпожа Таю-но Мьобу — се запъти към провинцията Хьога . . . 234
219. Когато бях на религиозно уединение в храма Кийомидзудера . . . 235
220. Пощенски станции . . . 236
221. Шинтоистки храмове . . . 236
222. Негово Величество се настани в двореца на Първа алея . . . 239
223. Понякога се случва хората да се изменят така невероятно . . . 240
224. Веднъж, когато всичко наоколо бе затрупано със сняг . . . 241
225. Една сутрин слугите отвориха вратата към външния коридор много рано . . . 242
226. Хълмове . . . 242
227. Неща, които падат от небето . . . 242
228. Обичам да гледам снега, натрупан върху покривите от кипарис . . . 243
229. Слънцето . . . 243
230. Луната . . . 243
231. Звездите . . . 243
232. Облаците . . . 244
233. Неща, които предизвикват суматоха . . . 244
234. Неща, които изглеждат груби . . . 244
235. Думи, които звучат грубо . . . 245
236. Хора, които си придават важен вид . . . 245
237. Неща, които преминават в миг край нас . . . 246
238. Неща, които не забелязваме . . . 246
239. Не мога да понасям онези, които не спазват добрия тон в писмата си . . . 246
240. Ужасно мръсни неща . . . 247
241. Неща, от които те побиват ледени тръпки . . . 247
242. Успокояващи неща . . . 248
243. След дълги приготовления в дома пристига млад зет, но . . . 248
244. Най-страшното на този свят е . . . 249
245. От наша, женска гледна точка мъжете са . . . 249
246. Състраданието най-много краси човека . . . 250
247. Глупаво е да се ядосваш . . . 251
248. Ако откриеш особено красива черта в лицето на някой човек . . . 251
249. Старомодните господа доста се затрудняват . . . 252
250. В лунна вечер към средата на десетия месец . . . 252
251. Господин Наринобу има удивителната способност . . . 252
252. Не познавам човек с по-остър слух от управителя на императорската съкровищница . . . 253
253. Радостни неща . . . 253
254. Веднъж, когато Нейно Величество в обществото на придворните си дами водеше разговор за нещата от живота . . . 255
255. Негово Високоблагородие канцлерът . . . 257
256. Неща, които внушават благостно чувство . . . 273
257. От старите песни най-много обичам народните . . . 274
258. Обичам да слушам как нощната стража оповестява часовете . . . 274
259. След пладне, когато слънцето прежуря . . . 274
260. Гвардейският капитан Наринобу . . . 275
261. Имах възлюбен, който всяка сутрин след любовна нощ . . . 279
262. Един ден съвсем неочаквано върху ясното и чисто небе . . . 279
263. Стражите на бурята внушават страх с войнствения си вид . . . 280
264. В навечерието на пролетния празник . . . 280
265. Веднъж, когато всичко наоколо бе потънало в сняг . . . 281
266. Малките момчета, които помагат на заклинателите . . . 281
267. Веднъж прекарах дните за пречистване от мирската суета . . . 282
268. Вечерта на двадесет и четвъртия ден от дванадесетия месец . . . 283
269. Истински празник за стопаните на дома . . . 285
270. Неща, които се предават от гледане . . . 285
271. Неблагонадеждни неща . . . 285
272. Имаше в двореца един младши гвардейски началник от Дясната императорска гвардия . . . 288
273. Ето едно стихотворение, написано от майката на господин Мичицуна . . . 288
274. Ето и покъртителното стихотворение . . . 289
275. Преписах в своите записки няколко хубави стихотворения . . . 290
276. Щом някоя слугиня захване да хвали своя господар . . . 290
277. Младшите гвардейски началници от Лявата и Дясната императорска гвардия . . . 290
278. Веднъж старши придворният съветник Коречика . . . 291
279. Веднъж, когато се бяхме събрали в покоите на принцеса Микушигедоно . . . 292
280. Млад мъж загубва майка си . . . 294
281. Една позната дама поддържаше любовни отношения с . . . 294
282. Веднъж срещнах един господин на много неподходящо място . . . 295
283. ’Вярно ли е, че се каните да се уедините далече на село?’ . . . 295
284. Неща, които изглеждат по-добре нощем . . . 295
285. Неща, които губят от красотата си при светлината на свещите . . . 296
286. Неща, които са неприятни за слушане . . . 296
287. Дом сред борова гора . . . 296
288. В запустелия двор на изоставена къща . . . 298
289. Безкрайните дъждове през петия месец обгръщат с тъга градината . . . 299
Накрая . . . 299
Обяснителни бележки . . . 301

Бележки за изданието, от което е направен преводът

枕草子
清少納言
2315,2137

Въведено от
NomaD
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени

Корици 2