Харолд Робинс
Торбарите • книга 1

… А зад армиите на севера дойде друга армия мъже. Прииждаха на стотици, макар че всеки пътуваше сам. Идваха пешком, на катъри, на коне, със скърцащи дилижанси или в луксозни карети. Бяха всякакви на вид и ръст и от различни националности. Носеха черни дрехи, обикновено покрити със сивия прах на пътя и черни, широкополи шапки, за да скриват белите си лица от горещото, недружелюбно слънце. А на гърба им, или върху седлото, или върху дилижанса, лежеше неизменната стара, избеляла торба, съшита от извехтелите парцаливи останки от някогашни черги, в които съхраняваха всичките си ценности на света. Оттук дойде и името им — торбарите.
… Те яздеха по прашните пътища и улици на изтощената южняшка земя, с плътно свити уста, а очите им шареха, търсеха, пресмятаха, оценяваха стойността на това, което бе останало след опустошителната война.
… И все пак, не всички от тях бяха лоши, така както не всички мъже, без изключение, са лоши. Някои от тях дори се научиха да обичат земята, която бяха дошли…