Ключовата тема l „Евангелие според Пилат“ е дали Иешуа (Христос) е осъзнавал, че е месия. Действителен Син на Бога, за да го докаже, той трябва да преживее страданията на кръста и собственото си възкръсване.
Един от най-интересните моменти в романа е начинът, по който Шмит представя образа на Иешуа. Той разкрива неговата природа и мисия стъпка по стъпка. Подчертава неговата човешка страна. Странен е този Иешуа. За разлика от 2000-годишното „клише“ Иисус, той обича да се смее, да си пийва и хапва, както и да общува с жени със съмнителна репутация. Макар да няма стратегия, амбиции и цел, Иешуа тръгва срещу семейството си и влудява римляните с религията на любовта, която се разминава с установените норми. Дори майка му Мириам казва: „Не бива да обичаш толкова много. Иначе много ще страдаш.“ И не греши…
От своя страна римският прокуратор Пилат е войник, чийто интерес е да запази мира в Иерусалим, гледа на света политически, а на делото на Иешуа като на заплаха за реда в Рим. Ето защо Пилат започва разследване за изчезването на тялото и мистериозната му поява след три дни, търсейки рационални аргументи против слуховете за неговото възкръсване. Постепенно обаче Иешуа, който е търсел само истината — нещо за което си струва да се бори човек, да живее, да умре — променя възгледа на Пилат за света. Съпругата му Клавдия изрича проникновени думи: „Да вярваш и да се съмняваш, е едно и също нещо, Пилате.“ Да вярваш или не — прилив и отлив на една и съща вълна.
За Шмит е типично да задава по нов начин големи метафизични въпроси, като ги изпълва с нова сила, свежест и мистериозност. Романът засяга познати теми и истории от Писанието, поставяни и обсъждани хиляди пъти, но те са разказани така, че отново ни завладяват.
„Евангелие според Пилат“ е амбициозна, смущаваща и дълбоко лична книга, в същото време с широко и универсално въздействие. Това е един благороден и задълбочен роман, който ще хареса на всички, които поставят свободата на мисълта над всичко друго.
Информация за автора
Шмит, Ерик Еманюел е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса „Нощта на семействоВалон“ (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани „Одет Тулмонд“ и „Оскар и розовата дама“. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи — „Сектата на егоистите“ и „Евангелие според Пилат“ са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“ („Тя“). В България са поставяни и се играят пиесите"Посетителят", „Енигматични вариации“, Развратникът", „Хотел между тояи оня свят“, „Г-н Ибрахим и цветята на корана“, „Оскар и розовата дама“, „Дребни брачни престъпления“ и др.
Бележки
Празни страници — 6, 8, 258.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
