Едгар Уолъс
Синовете на смъртта

Книгите му, като се започне от „Невидимият“ и се стигне до „Изстрелът в нощта“, са органична сплав от усет за социална съпричастност, болка по несъвършенството на света и невероятна дарба за художествено пресъздаване на лабиринта, наречен престъпен свят. Години наред този писател бе класикът на криминалния жанр, който съумяваше да постави на прицел уродливото, да атакува с широхо отворени сетива и безкомпромисно бездушието, отчуждението, разврата и меркантилността с едно пулсиращо от напрежение слово. Няма негова книга, която да не се чете на един дъх и за една нощ, да не ни направи по-добри, по-човечни, по-усмихнати, по-необходими един на друг. Не са малко героите му, които копнеят болезнено за човешка близост, любов, семеен уют, а се сблъскват ежечасно с безскрупулното, алчното, беззаконното в огромния каменен град.
        Едгар Уолъс е писателят, който имаше несравнимата дарба да поднася въобръжението си във формата на остра, като сблъсъка на автомобилни светлини в злокобна нощ кинематографична картинност. Няма поколение от тридесетте години насам, което и у нас да не бе чело с непресекващо напрежение Едгар Уолъс и най-вече неиздаваиия при тоталитаризма негов роман „Синовете на смъртта“. Днес, в условията на толкова младата ни демокрация, този задъхан шедьовър на криминалното повествувание, преминал през опитното око на дългогодишния редактор, е отново произведението, което ще се опита да запълни празнината — липсата на действително знаменити постижения в криминалния жанр.

От издателите