Антон Страшимиров
Повести и разкази

„Кръстопът“. Зет ми, Константин Иванов Бричевски, медицински фелдшер при държавната болница в Балчик, ми донесе подробности за кръвопролитията в Добруджа (по селските вълнения срещу десятъка)… Бях вече народен представител (от групата на Найчо Цанов), ходех по агитации из селата, а участвувах и в нелегалната македонска организация. Така общях с широк кръг интелигенция — народни учители, младо офицерство, банкови и пощенски чиновници. Видях и студент-медик, който се беше задълбал във философия, та се бе запил. Зрееше нещо ново в душите: фантазирането в програмни идеи се омекчаваше или съвсем се разбиваше от растящата психична култура — от философско самовглъбяване. Настъпваше за новото поколение кръстопът. Назадналата страна искаше служба от интелигентa, а той вече се осъзнаваше като съвременник на нови съмнения и колебания в света (късаше се от бита и търсеше индивидуално самоопределяне). Така се разрастваше нравствен конфликт: да служи ли на народните маси като гражданин, макар и в ущърб на личното съвършенство, или наопаки: да се манкира на гражданския дълг в името на личното самоизясняне като стремление към нравствена и интелектуална завършеност? Или трябваше да се бди върху двете психични направления, за да не се дойде до личен трагизъм?