Иван Вазов
Съчинения • том 4

За да изобразя пo-вярно епохата на старото българско царство, която беше ме пленила, и за да се документирам, аз проучих цялата достъпна мен в София историческа литература.
        Ползувах се главно от библиотеката на Палаузова, гдето намерих в руски превод хрониките на Григорас, на Акрополита и др. Ползувах се също и от Иречека, и от руски автори, не помня точно кои. Четох и изследюванията на д-р Берон а за търновските старини, също и житието на Бвтимия в български превод (даде ми го Москов). Справих се и с картините в Министерския сборник. Исках въобще да бъда documents, доколкото ми беше възможно.
        Мисля във всеки случай, че българската история я познавам не по-лошо от всеки историограф. Това беше един период на голямо увлечение от българската история. Той трая у мене няколко години. В това време аз живеех само с българската древност, в която открих една рудница. В това време аз написах Пролога за откриването на театъра, в един помеждутък на подобрение, а после написах „Към пропаст“.


        Виж, в езика аз съм педант. Винаги се съветвам с Герова, особено когато се съмнявам за народното ударение на някоя дума. Но като прелиствах речника му, намерих много думи, които аз зная и които у него липсват. Например думата „поруха“ (буря, катастрофа, голям катаклизъм) няма я у него. Изгарянето на Сопот е една голяма „поруха“. Ах, какви са въобще хубави българските думи.
        Жал, че по небрежност не ги отбелязвах едно време. Никога не съм си правил речник. Все на памет съм употребявал.
        И в руско-българския речник (издание на Глобус) липсват много български думи, напр. румен.
        В своите последни стихотворения употребявам често черковнославянски, т. е. старобългарски думи.
        Защо не. Едно време и аз бях по-строг пурист. Сега виждам, че не съм бил прав.
        Нам ни трябват думи, които да изразяват полутоновете. С тая цел аз въведох много народни думи в употреба. Например думата лъх е моя. Също и заник, и изгрев, и здрач, и чука, и усте (вм. клисура). В новите ми стихотворения ще намериш много народни думи.
        Служех си едно време много усърдно и с Министерския сборник. Сега за жалост нямам толкова време. Но какво неизчерпаемо богатство се крие в тоя сборник!
        Каква рудница е той за младия писател!
        Наместо да коват, защо не изучат неговото словно съкровище?