Робърт Джеймс Уолър
Танго

Продължението на МОСТОВЕТЕ НА МЕДИСЪН

Никой от двамата не казва нищо на Карлайл, когато Сузана изчезва за известно време, без да каже къде отива. Намират го за малко странно, но и двамата са се пренастроили на вълната на модерните времена и са приели, че връзката между мъжете и жените сега е доста по-различна. Но когато е тук, те обичат да наблюдават лицето й, щом Карлайл се връща у дома след дълъг уморителен ден и излиза от един стар зелен пикап с надпис „ФОТОГРАФСКО СТУДИО КИНКЕЙД, БЕЛИНГАМ, УОШИНГТЪН“, напечатан с избелели червени букви на вратите. Тя се спуска към мъжа, обвива ръце около шията му и отпуска глава на гърдите му. Той е потен и леко се олюлява от умора, а на рамото му е преметнат стар, но добре запазен кожен колан за инструменти.
Тази вечер Сузана помага на Гейб да се качи на издигната за оркестъра площадка в северната част на балната зала, поднася му стол и масичка да си сложи бирата и пепелника. Старият акордеон никога не е свирил по-добре, докато здрачът се спуска над високопланинските плата. Тя и Карлайл танцуват до прозорците с изглед към езерото. Новото слънце се надига в западните географски ширини, над Индийския океан и Судан, а една огромна далечна камера следи светлината му. Карлайл се обръща към Гейб и му казва:
— Бавно танго, ако обичаш, добри ми приятелю.

Историята в „Танго“ е напълно самостоятелна, но е продължение на други две книги на Робърт Джеймс Уорън- „Мостовете на Медисън“ и „Хиляда пътища“.