„Един ГОСПОД знае какво има ТАМ. Колкото до материята му, предполагам, че описаното от Ами вещество трябва да е било газ, но такъв, който не признава законите на нашата Вселена. Не е рожба на слънцата и планетите, които наблюдаваме с телескопи и фотографски плаки: не е дъх от онези светове, чиито движения и размери нашите астрономи измерват или не успяват да измерят. Просто цвят, който е паднал от Космоса — страшен пратеник на безкрайните и безформени пространства отвъд природата каквато я познаваме; пратеник на пространства, които ни ПАРАЛИЗИРАТ…“
Съдържание
Ужас на малки глътки — Любомир Николов (предговор) / 5
Цветът от Космоса / 7
Безименният град / 47
Сянка над Инсмут / 65