Йордан Йовков
Разкази • том 1

Аз не мога да си представя съвършено художествено произведение, което не отзвучава в душата на човека като музика. Дори мисля, че всяко такова произведениг се ражда из музика. Чувството, което туря душата в движение, се преживява най-напред с неговите музикални елементи — основна линия, повече или по-малко сложна, ритъм, темпо. После идват образи, подробности, работа над композиция, но през всичкото време се държи връзка с чувството, с неговата основна линия, с ритъма, темпото му.
        В композицията понякога имаме връщане към един и същ момент и движение, което се повтаря по един и същ начин. Тя прилича често на някакъв орнамент със свой ритъм, със своя музика. Спомням си, в Букурещ ходех в едно кафене, където свиреше много добър струнен оркестър. Обичах да слушам тоя оркестър и много работи от „Старопланински легенди“ съм композирал там под влияние на тая музика. Мислех ги и ги работех като илюстрации на различни музикални пиеси. Инджето например — помня как един ден свиреха нещо, което ми внуши да се качи той на коня и да замине… Искам да кажа до какви подробности в композицията отиваше внушението на музиката.