Бранимир Събев
Сърца от стомана

Автор
Бранимир Събев
Заглавие
Сърца от стомана
Издателска поредица
Нулева зона №1
Тип
роман
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременна българска проза: разкази и новели
Жанр
Военна фантастика, Биопънк, Приключенска фантастика
Теми
Извънземен (разум), Близко бъдеще, Пришълец, Линеен сюжет, Четиво само за възрастни, Натурализъм
Редактор
Мартин Христов
Художник
Петър Станимиров
Предпечатна подготовка
Митко Ганев
Издател
Ерго
Град на издателя
София
Година на издаване
2019
Печат
„Дайрект Сървисиз“ ООД
Носител
хартия
Формат
84×108/32
Брой страници
232
Тираж
300 екз.
Подвързия
мека
Цена
15,00 лв.
Анотация
2041-ва. България е световна икономическа сила, обществото й е богато и мирно. Няма престъпления и насилие, затворите са празни. Благодарение на новите ваксини са елиминирани почти всички болести, а най-тежките са сведено до хроничен режим. Страничен ефект: няма агресия.
Внезапно се случва немислимото. В центъра на София едновременно падат няколко астероида. От тях се измъкват чудовищни създания, които бързо се размножават и избиват всичко по пътя си. Останалият свят дава ултиматум на България да се справи сама с проблема, в противен случай ще заличи целия мегаполис от лицето на земята. Никой българин обаче не може да вдигне ръка срещу врага, дори животът му да е застрашен — толкова силно е чувството за пацифизъм.
Или почти никой.
Благодарение на неотдавнашен модерен експеримент няколко десетки младежи са годни да хванат оръжие в ръка и да разстрелят изчадията, без да трепнат. Ще се окажат ли обаче те достатъчни, за да се справят със заплахата?
Отговорът се крие между кориците на този роман със задъхано, динамично действие, за истините и за изборите, които правим. Роман за приятелството. За сърцата от стомана.


— Казармата… армията… войната… Всичко това е изградено от грохот. Той е същината, основата на всичко. Грохотът на танковите вериги, дъвчещи земята, грохотът на маршируващите войници. Грохотът на снарядите, взривяващи къщи, грохотът на ракетите, събарящи сгради. Грохотът на тракащите картечници и автомати, на избухващите гранати. Грохотът на самолетните двигатели, на хеликоптерните перки. Грохот — прашен, смърдящ на барутен дим, каращ костите ти да вибрират, заплашващ да спука тъпанчетата ти. Най-лошото е, че свикваш с него, дори започва да ти харесва. Приемаш го за част от теб, започваш да си въобразяваш, че си роден с него, че сте едно неразривно цяло. Вярваш, че единственият начин да се разделиш с грохота, да познаеш тишината и покоя, е смъртта. А не е така. Нужно е просто да се освободиш от него, да го оставиш да си иде. Да се оттече от теб като кална вода от чешмата след ремонт на водопровода, да го изкашляш от дробовете си, да го измиеш от ръцете си.
Информация за автора
Бранимир Събев е на 38 години, има зад гърба си пет книги с разкази в жанровете ужаси, фентъзи и фантастика. Лауреат е на 22 литературни отличия, основател и председател на Клуба на авторите на хорър „LAZARUS“. „Сърца от стомана“ е дебютният му роман.
Въведено от
cattiva2511
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Издателства Библиографии Книжарници

Корици 6