На нашата малка уличка имаше шест стълба, два от тях с електрически лампи. Едната беше пред нашата къща. Всяка вечер комшийката — баба Динка — събираше всички дечурлига на пейката пред нас, черпеше ни „бамбони“ и под мижавата светлина на уличната лампа ни разправяше приказки и страшни истории. Ние, разбира се, предпочитахме страхотиите. След толкова години все още си спомням за жената, дето открила в мазето черепа на изчезналия си мъж и на челото му пишело „Патило и пак ще пати!“, и с този череп се случваха разни невероятни и страшни неща; или за кръшкащата благоверна и влюбения в нея съпруг, който не издържал и накрая изял сърцето й, за да бъде само негова; или пък за евреина, дето крадял деца и ги търкалял в бъчва, набита с остри пирони…
Историите нямаха край и повечето съм ги забравил. Спомням си обаче най-ужасния момент, когато приказките свършваха и трябваше да се прибираме вкъщи. Имахме голям двор с лозница и тя покриваше като тунел дългата пътека до дома — това беше най-страховитото изпитание, което изживявах всяка вечер, защото трябваше на бегом да премина през мрака на този тунел, пълен с безумни изчадия, призраци, вещици и таласъми. Сигурен съм, че сърчицето ми все някоя нощ щеше да изхвръкне, а петите ме удряха по дупето. И така всеки път, защото на следващата вечер искахме пак от ония, страшните истории.
Сега е ваш ред да потреперите малко, защото с клуб LAZARUS създадохме тази книга за наше удоволствие и за ваш ужас!
— Петър Станимиров
Информация за автора
Клубът на авторите на хорър в България „LAZARUS“ се роди в началото на 03.01.2016 година благодарение на мастърмайнда Бранимир Събев, автор на пет сборника с разкази на ужасите, фантастика и фентъзи, и Сибин Майналовски — дългогодишен автор на фентъзи, Sci-Fi и хорър. Към тях се присъединиха Явор Цанев — един от най-талантливите писатели на новото време, собственик на издателство GAIANA Book & Art Studio, и Иван Атанасов — личността, която знае повече за ъндърграунд-литературата от Wikipedia и благодарение на която се наслаждаваме на чудесния превод на „Кървави книги“ на Клайв Баркър.
За кратко към нас се присъединиха още доста хора, които пишат, четат и обожават ужаси. Колкото и да ви е трудно да повярвате, съвременната хорър-сцена не се състои само от Стивън Кинг. И не само от Баркър. В България има доста разказвачи на ужасни истории, които с лека ръка могат да съперничат и на основателите на жанра в световен мащаб. Ще попитате „Ами защо не сме чували за тях?“. Отговорът е прост до безобразие — такова е наложеното статукво в страната ни. Именно това пагубно за българската литература положение има доброто желание да пребори нашият клуб.
Клуб „LAZARUS“ — кръстен на един голям наш приятел, гениален автор и още по-брилянтен преводач на Кинг и Лъвкрафт, който за жалост вече не е сред нас. Адриан Лазаровски — човекът, който към датата на излизането на първия наш общ сборник — „ПИСЪЦИ“ — щеше да навърши 40 години. Трябваше да навърши. Но Смъртта, Господ или който и да е късметлията, който го прибра при себе си, явно имаше други планове.
Съдържание
Встъпление / 7
Няколко думи от художника / 912
„Съществото от стената“ — Марин Трошанов / 13
„Дионисиевият храм“ — Елена Павлова / 37
„Етюди с кама“ — Димитър Цолов / 73
„Нищо лично“ — Сибин Майналовски / 87
„Пътят на душата“ — Александър Цонков / 107
„Завръщане в Кауен“ — Бранимир Събев / 149
„Сърдити небеса“ — Явор Цанев / 179
