Захари Стоянов
Чардафон Велики

„Чардафон Велики“, една от най-хубавите книги на Захари Стоянов, се оказа сред инкриминираните по политически съображения. Обявена за националистическа, сред 1944 година тя няма нито едно издание. По енциклопедии и студии литературни критици и изследователи я анатемосваха с този знак, който обрече на забвение не едно творчество, не един творец. Това издание е трето поред: след 1887 г., когато „Чардафон Велики“ излиза за първи път в Русе, и след 1942 г. — тогава книгата е отпечатана от издателя Ив. Коюмджиев (София). Блестящото чувство за хумор на Захари Стоянов я прави образец на трагикомичното в българската литература. Разказваческото му майсторство този път е пресъздало едно от най-българските събития в националната ни история — Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.). Габровецът Продан Тишков, именуван Чардафон Велики, е толкова нашенски земен и исторически предопределен, че няма равен в художественото ни творчество.