Юрий Бондарев
Горящият сняг

„АЗ ДОБРЕ ПОМНЯ ЯРОСТНИТЕ БОМБАРДИРОВКИ, КОГАТО ПОЧЕРНЯЛОТО НЕБЕ СЕ СЛИВАШЕ СЪС ЗЕМЯТА, И ТЕЗИ СТАДА ТАНКОВЕ С ПЕСЪЧЛИВ ЦВЯТ В СНЕЖНАТА СТЕП, ПЪЛЗЯЩИ СРЕЩУ НАШИТЕ БАТАРЕИ. ПОМНЯ НАЖЕЖЕНИТЕ ДО ЧЕРВЕНО ЦЕВИ НА ОРЪДИЯТА, НЕПРЕКЪСНАТАТА ГРЪМОТЕВИЦА НА ИЗСТРЕЛИТЕ, ДРЪНЧЕНЕТО, СКРИБУЦАНЕТО НА ТАНКОВИТЕ ГЪСЕНИЦИ, РАЗКОПЧАНИТЕ ТЕЛОГРЕЙКИ НА ВОЙНИЦИТЕ, МЯРКАЩИТЕ СЕ СНАРЯДИ В РЪЦЕТЕ НА ПЪЛНАЧИТЕ, ЧЕРНАТА ОТ САЖДИ ПОТ ПО ЛИЦАТА НА МЕРАЧИТЕ, ЧЕРНО-БЕЛИТЕ СМЕРЧОВЕ НА ИЗБУХВАЩИТЕ СНАРЯДИ, ОЛЮЛЯВАЩИТЕ СЕ ЦЕВИ НА НЕМСКИТЕ САМОХОДНИ ОРЪДИЯ, КОСЕЩИТЕ ТРАСЕТА В СТЕПТА, ГОРЯЩИТЕ ОГНЬОВЕ НА ПОДПАЛЕНИТЕ ТАНКОВЕ, ЗЛОВОННИЯ ПУШЕК НА НЕФТ, ЗАСТИЛАЩ МЪЖДИВОТО, СЯКАШ СТЕСНЕНО ПЕТАЧЕ НА ЗИМНОТО СЛЪНЦЕ.
ЖЕЛЕЗНИЯТ РЕВ НА МОТОРИТЕ СЕ ВРЯЗВАШЕ В УШИТЕ НИ. НИЕ СТРЕЛЯХМЕ ПОЧТИ В УПОР, КРЪГЛИТЕ ГЪРЛА НА ТАНКОВИТЕ ЦЕВИ БЯХА ТОЛКОВА БЛИЗО, ЧЕ НИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ СЕ ЦЕЛЯТ В ЗЕНИЦИТЕ НИ. ВСИЧКО ГОРЕШЕ, ЕКСПЛОДИРАШЕ, ПЛАМТЕШЕ В СНЕЖНАТА СТЕП. ЗАДУШАВАХМЕ СЕ ОТ ПЪЛЗЯЩИЯ КЪМ ОРЪДИЯТА МАЗУТЕН ДИМ, ОТ ОТРОВНИЯ МИРИС НА ОБГОРЕНА БРОНЯ. В СЕКУНДНИТЕ ПРОМЕЖДУТЪЦИ МЕЖДУ ИЗСТРЕЛИТЕ С ШЕПИ ЗАГРЕБВАХМЕ ОТ ПОЧЕРНЕЛИЯ СНЯГ ПО БРУСТВЕРИТЕ, ГЪЛТАХМЕ ГО, ЗА ДА УТОЛИМ ЖАЖДАТА. ТЯ НИ ИЗГАРЯШЕ СЪЩО КАТО РАДОСТТА И ОМРАЗАТА, КАТО ОПИЯНЕНИЕТО ОТ БОЯ, ЗАЩОТО ЧУВСТВУВАХМЕ, ЧЕ Е ДОШЪЛ КРАЯТ НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО.“
Ю. БОНДАРЕВ