Емануилъ П. Димитровъ
Френскиятъ символизъмъ

Емануил Попдимитров Попзахариев (23 октомври 1885 — 23 май 1943) е български поет, философ, литературен критик, писател и преводач.
Сътрудничи на списанията „Демократически преглед“, „Художник“, „Съвременна илюстрация“, „Факел“, „Звено“, „Хризантеми“, „Слънце“, „Везни“, „Огнище“, „Парнас“, „Наши дни“, „Хиперион“, „Чернозем“, „Ек“, „Пламък“, „Българска мисъл“, „Съдба“, „Предел“, на вестниците „Развигор“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Литературен живот“ и др.
Твори във всички литературни жанрове — лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца — стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“.
Отличен познавач на френския символизъм и немския неоромантизъм, от които черпи уроци, Емануил Попдимитров през целия си творчески път се стреми да съчетае универсалното с родното. Той е безспорен майстор на българския стих. В по-голямата част от творбите си (вкл. драмите и приказките) предпочита стихотворната форма.
Превежда Шекспир, Шилер, Петьофи, Гьоте, Хайне, Фр. Хьолдерлин, Новалис, Ем. Верхарен, М. Метерлинк, А. Рембо, Щ. Георге, Пушкин, Лермонтов, С. Надсон, Ана Ахматова, К. Балмонт и др. Издава студия за Хенрик Ибсен.