Цанко Живков
Златоустият Григорий Петров

В средата на IV век императорът Теодосий II изпратил войска да накаже с меч и огън жителите на метежна Антиохия, разрушили царските статуи. Йоан Златоуст убеждавал колебаещия се епископ Флавин да отиде при императора и измоли милост за народа на Антиохия с думите:
— Един човек, въодушевен от свята цел, е достатъчен да спаси цял народ!
Така и станало, кръвопролитието било избягнато.
Този пример за отговорността и предназначението на духовника — народен пастир е посочил Григорий Петров в откритото си писмо „Моето верую“ до московския митрополит Антоний по повод на обвиненията, че вършел разколническа дейност спрямо руската църква и държава.
„Един човек, въодушевен от свята цел“, наистина може да извърши чудеса, да преобърне съдбата на цели народи. Тия думи до голяма степен се отнасят и за живота и делото на самия Григорий Петров, работил като нов апостол на Христа в Русия, Финландия, Сърбия и България в края на XIX и началото на XX век и оставил светла диря в душите и сърцата на милиони хора. В настоящата книга сме се опитали да го представим с основните му трудове и деяния — този „златоуст на православието“, както са го наричали.