Б. Г. Кузнецов
Айнщайн: Живот. Смърт. Безсмъртие

Автор
Б. Г. Кузнецов
Заглавие
Айнщайн: Живот. Смърт. Безсмъртие
Издателска поредица
Портрети
Националност
руска ( не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
първо (не е указано)
Категория
Биографии и автобиографии
Преводач
Стефка Христова Василева
Език, от който е преведено
руски
Година на превод
1978
Редактор
Анастас Христов Анастасов
Художник
Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Художествен редактор
Таня Николова
Технически редактор
Милка Иванова
Коректор
Анна Сребрева
Издател
Наука и изкуство
Град на издателя
София
Година на издаване
1978
Адрес на издателя
бул. „Руски“ 6
Печат
ДП „Александър Пъшев“ — Плевен
Други полета
След стр. 606 има един празен лист.
Носител
хартия
Литературна група
III-4
Дадена за набор/печат
24.III.1978 г.
Подписана за печат
14.VII.1978 г.
Излязла от печат
30.VII.1978 г.
Печатни коли
39
Издателски коли
36,75
Формат
16/60/84
Код / Тематичен номер
02/9532312611/2300-4-78
Номер
51 (092)
Брой страници
606
Подвързия
мека
Цена
2,44
УДК
53(092), 92 Айнщайн, А.
Анотация

„Айнщайн е висок 176 см. Той е широкоплещест, малко леко приведен напред. Късият му череп изглежда невероятно широк. Лицето му е матово, мургаво. Над голямата си чувствена уста има черни мустаци. Носът му е със слаба орлова извивка. Кафявите му очи светят дълбоко и меко. Гласът му е пленителен като вибриращ звук на виолончело. Айнщайн говори добре френски с лек чуждестранен акцент.“ "Една вечер след особено тежко за Айнщайн заседание на Комисията за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите той заедно с Мария Кюри седял на една пейка на брега на Женевското езеро. И двамата, потънали в тежко мълчание, наблюдавали със замислен поглед трептенията на светлата водна ивица, осветена от фенера, запален, когато здрачът се сгъстил. Внезапно разговорът се възобновил и тъгата в очите на събеседниците изчезнала. „Защо отражението във водата се разбива точно на това място, а не на друго? — запитал Айнщайн. Малко суховатият глас на Мария Кюри се обагрил с тон, който съответствал на съзерцателния тон на Айнщайн. Разговорът преминал към законите на физиката, сега ставало дума за формулите на оптиката…“
По-нататък Антонина Валентен разказва как Айнщайн през тежките за него дни на разочарования от дейността на Комисията за интелектуално сътрудничество намирал убежище от нараняващите впечатления на живота в света на музикалните образи. Веднъж Комисията за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите в пълен състав беседва в един ресторант на брега на езерото. Всички се стараят да не засягат разногласията. Чувства се, че тези разногласия се различават от стълкновенията на научните концепции.
През шума на гласовете и звъна на чиниите до посетителите достигат звуците на оркестъра. В съзнанието на Айнщайн те постепенно засенчват и всичко наоколо, и впечатленията от деня. Айнщайн се приближава до цигуларя, взема от него цигулката и започва да свири.
„Лицето му се преобрази, на него се появи усмивка, чертите му се смекчиха, сякаш мечтаеше и не забелязваше нищо наоколо. Беше ясно, че той съвсем не мисли за това какво зрелище представлява на естрадата пред прикованите в него очи на присъстващите“

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Б. Г. Кезнецов
Эйнштейн
Жизнь. Смерть. Бессмертие
Издательство "Наука"
Москва, 1972

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии

Корици 2