Б. Г. Кузнецов
Айнщайн: Живот. Смърт. Безсмъртие

„Айнщайн е висок 176 см. Той е широкоплещест, малко леко приведен напред. Късият му череп изглежда невероятно широк. Лицето му е матово, мургаво. Над голямата си чувствена уста има черни мустаци. Носът му е със слаба орлова извивка. Кафявите му очи светят дълбоко и меко. Гласът му е пленителен като вибриращ звук на виолончело. Айнщайн говори добре френски с лек чуждестранен акцент.“ "Една вечер след особено тежко за Айнщайн заседание на Комисията за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите той заедно с Мария Кюри седял на една пейка на брега на Женевското езеро. И двамата, потънали в тежко мълчание, наблюдавали със замислен поглед трептенията на светлата водна ивица, осветена от фенера, запален, когато здрачът се сгъстил. Внезапно разговорът се възобновил и тъгата в очите на събеседниците изчезнала. „Защо отражението във водата се разбива точно на това място, а не на друго? — запитал Айнщайн. Малко суховатият глас на Мария Кюри се обагрил с тон, който съответствал на съзерцателния тон на Айнщайн. Разговорът преминал към законите на физиката, сега ставало дума за формулите на оптиката…“
По-нататък Антонина Валентен разказва как Айнщайн през тежките за него дни на разочарования от дейността на Комисията за интелектуално сътрудничество намирал убежище от нараняващите впечатления на живота в света на музикалните образи. Веднъж Комисията за интелектуално сътрудничество при Обществото на народите в пълен състав беседва в един ресторант на брега на езерото. Всички се стараят да не засягат разногласията. Чувства се, че тези разногласия се различават от стълкновенията на научните концепции.
През шума на гласовете и звъна на чиниите до посетителите достигат звуците на оркестъра. В съзнанието на Айнщайн те постепенно засенчват и всичко наоколо, и впечатленията от деня. Айнщайн се приближава до цигуларя, взема от него цигулката и започва да свири.
„Лицето му се преобрази, на него се появи усмивка, чертите му се смекчиха, сякаш мечтаеше и не забелязваше нищо наоколо. Беше ясно, че той съвсем не мисли за това какво зрелище представлява на естрадата пред прикованите в него очи на присъстващите“