Ф. Менюъл
Исак Нютон

Пресмятанията на Нютон за отношението на земното привличане към центробежните сили, дължащи се на дневните и годишните движения на Земята, били записани на гърба на парче хартия, откъснато от документ, който уреждал даването под наем на някаква собственост на майка му. Като анализира сведенията, Ниривъл преценява, че тези пресмятания вероятно са били направени през 1665 — 1666 г. Точното естество на онова, което Нютон открива от закона за земното привличане през 1666 г., все ощ е спорно. Разказът на Стюкли е само картинен и въвежда ябълката от градината:
„След обед на 15 април 1726 г. в Кензингтън времето беше топло и ние отидохме в градината да пием чай под сянката на няколко ябълкови дървета само двамата. Сред разговор за други неща Нютон ми каза, че сега е точно в същото положение, в което бил някога, когато му хрумнала идеята за гравитацията. Повод за това му дало падането на една ябълка, докато седял в съзерцателно настроение.“
Разкъзът пък на Хенри Пембъртън за същия период — последните години от живота на Нютон — е по-научен и съдържа градината, но не и ябълката:
Докато Нютон седял сам в градината, започнал да размишлява върху силата на земното привличане: поради това, че тази сила не се оказва значително по-малка на големи разстояния от центъра на земята, на повърхността на която стоим, нито пък на покривите на най-високите здания или даже на върховете на най-високите планини, му се струвало разумно да заключи, че тази сила трябва да се разпростира много по-далеч, отколкото обикновено се мисли; защо не на височина чак до Луната, казал си той?, а ако е така, нейното движение трябва да се влияе от тази сила; може би тъкмо поради това Луната се задържа по орбитата си. Въпреки обаче, че силата на земното привличане не намалява забележимо при малки изменения на разстоянието, на което можем да застанем от центъра на Земята, все пак, много вероятно е на такава височина, на каквато е Луната, по големина тази сила да се различава много от онова, което тя е тук.
И като сравнил периодите на няколко планети с разстоянието им до Слънцето, открил, че ако някаква сила, подобна на земното притегляне, ги задържа по пътищата им, нейната големина трябва да намалява в двойна пропорция с увеличаване на разстоянието.