Соломоновият пръстен
Промени
Поле | Стара стойност | Нова стойност |
---|---|---|
Преводач | Б. Антонов |
|
Език, от който е преведено | немски |
|
Година на превод | 1969 (не е указана) |
|
Формат | 59/84/16 |
|
Теми | Природа и животни |
|
Жанр | Биология, биофизика, биохимия; Екология |
|
Категория | ·········· Научнопопулярна литература |
|
Номер | 59(023) |
|
Тип | научнопопулярен текст |
|
Националност | немска (не е указана) |
|
Бележки за изданието, от което е направен преводът | Konrad Lorenz Tierg schichten ER REDETE MIT DEM VIEH DEN VOEGIELN UND DEN FISCHEN (1949) |
|
Анотация | „C капано го фанааме“ — изрича питомната сива врана, завърнала се след дълго отсъствие отново у дома. Известният учен-зоопсихолог Конрад Лоренц няма нужда от тези обяснения — достатъчно му е да види осакатения й крак. Но както те, така и другите животни, отглеждани в дома на професора, сами разказват случките от своя живот. Заслугата на автора е, че той е превел тези истории за нас. И без магическия пръстен на цар Соломон Конрад Лоренц разбира езика на животните, разбира самите животни и ни ги показва такива, каквито те са в действителност. Неговият вълк е рицар, гълъбите и сърните съвсем не изглеждат толкова миролюбиви и дори рибите загубват „студенокръвието“ си, когато Лоренц разказва за тях. Езикът му е точен, без да бъде сух. Той се придържа към фактите, но ни кара и да се смеем заедно с него, И когато читателят обърне последната страница, ще му се да си вземе аквариум с рибки или кафез с птички в къщи, за да ги погледне с нови очи и нови разбирания, да ги погледне така, както ги е наблюдавал проф. Конрад Лоренц. |
|
Информация за автора | Конрад Лоренц е роден във Виена на седми ноември 1903 година. Щастлив ден за животните, птиците и рибите, защото от времето на на цар Соломон най-после се намери човек, който да разговаря с тях. Щастлив ден и за хората, които обичат или държат животни, защото могат да идат на весело и приятно училище при късния внук на царя. Всичко, което той пише, е вярно, всеки може да го провери при своята гъска вкъщи или при своето куче. За официалните и други сухи любопитства можем да съобщим: Конрад Лоренц се е хабилитирал през 1937 г. във Виенския университет, през 1940 г. е бил избран за редовен професор, а от 1950 — за ръководител на Научноизследователския институт по зоопсихология в Зеевизен. Преподавал е в Мюнстер, а от 1957 г. в Мюнхен. Конрад Лоренц носи брада и когато е сред природата, рядко носи обувки. Обича всичко, което шава, пърха и лети, всичко, което се движи на два и повече крака, всичко, което разваля покриви или гризе малки кръгчета от постелките. Конрад Лоренц разумно избягва големия град, защото неговият ненавременен мироглед е изграден от разбирания, почерпени от неподправената природа. |
|
Има само сканове | 1 |
|
Записът е непълен | 1 |
|
Печат | ДПК „Соян Добрев — Странджата“, Варна |
|
Дадена за набор/печат | 10.IV.1969 г. |
|
Подписана за печат | 11.VII.1969 г. |
|
Печатни коли | 11 |
|
Издателски коли | 9,13 |
|
Тираж | 10000+90 |
|
Поредност на изданието | първо (не е указано) |
|
Код / Тематичен номер | 632 |
|
Издателски № | 16400/III-4 |
|
Цена | 0,96 лв. |
|
Редактор | Костадинка Владева |
|
Художествен редактор | Димитър Бакалов |
|
Технически редактор | Милка Иванова |
|
Художник | Димитър Балев |
|
Художник на илюстрациите | Конрад Лоренц |
|
Коректор | Мария Илчева |