Ив. Вазовъ
Хаджи Ахилъ и други разкази

Автор
Ив. Вазовъ
Заглавие
Хаджи Ахилъ и други разкази
Издателска поредица
Походна войнишка библиотека №7
Тип
Разкази
Език
български
Категория
Българска класика: разкази и новели
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Издател
Щабътъ на Дѣйствующата Армия
Град на издателя
София
Година на издаване
1917
Носител
хартия
УДК
886.7-32
Информация за автора

Иван Минчов Вазов (9 юли 1850 — 22 септември 1921) е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България.
През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение — „Борба“. През 1872 г. издава стихотворението „Борът“, което е първото му публично коментирано стихотворение. До 1875 — 1876 г. Вазов пише и любовни стихотворения. През 1876 г. отпечатва първата си стихосбирка — „Пряпорец и Гусла“, но не подписва книгата с истинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „Панагюрските въстаници“, по-известно като „Боят настана“. През 1877 г. излиза втората стихосбирка на Вазов — „Тъгите на България“, която вече е подписана от Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от печат година по-късно — през 1878 г. и носи заглавието „Избавление“. През 1881 г. Вазов издава стихосбирката „Гусла“.
В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите ѝ върхове — цикълът от 12 оди „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.
През 1886 г. Вазов заминава през Цариград за Одеса. Там той пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

Съдържание

Хаджи Ахил — стр. 3
Дядо Йоцо гледа — стр. 55
Чистият път — стр. 73
В Пирин — стр. 77
Война въз един одър — стр. 84
Поборник — стр. 91
Павле Фертигът — стр. 100
От оралото до „урата“ — стр. 109
След двайсет години — стр. 116
Епитропът — стр. 128
Цончовата мъст — стр. 148
Първият млад българин, който… — стр. 160
Урок — стр. 169
Саломоновският цирк — стр. 175

Бележки

Физическо описание: 192 с. ; 19 см.
Държател: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на
Източници
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. Физическо описание, УДК, държател — COBISS.
2. Информация за автора — Уикипедия.
Връзки в Мрежата
Библиографии Енциклопедии

Корици 2