Войната се връща…
- Заглавие
- Войната се връща…
- Тип
- документалистика
- Националност
- френска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- второ
- Категория
- Документална проза
- Жанр
- Дневник, Документална проза, История, Мемоари, Пътепис
- Преводач
- не е указано
- Език, от който е преведено
- френски
- Година на превод
- 1934
- Редактор
- Валентин Радев
- Художник
- Рачо Буров
- Технически редактор
- Владислав Михайлов
- Коректор
- Рангел Георгиев
- Издател
- „Планета — 7“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1992
- Печат
- Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Носител
- хартия
- Печатни коли
- 6,5
- Издателски коли
- 6,97
- Формат
- 60/84/16
- Брой страници
- 104
- Подвързия
- мека
- Цена
- 12 лв.
- УДК
- 949.72.052, 949.72.053
- Анотация
-
Из пътя той ми разказа своите приключения с комитаджиите на ВМРО.
— Идват ли още дотук?
— Хванахме последните преди три години близо до село Катзибегово. Четиринадесет мъже и две жени, хубави стройни момичета. Ясно ви е, че те не бяха дошли от България, без да са били укрити и подпомогнати из пътя. Трябваха ни имената и адресите на техните приятели. Е, добре, вярвайте ми, господине, всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук (а е рядкост типът да не признае преди втория удар)! Това е като зъбите. Известно ли ви е? Не! Едно великолепно средство! Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. И на третия — те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга. Но ни един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужасните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това бе всичко. Имаше една, която, когато я развързаха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя да седнат на разгорени въглища, както г-н Лазич ни показваше към Кратово. Но много на лошо мирише… Тогава ненадейно изнамерих…
Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие.
— Поставих всички съвсем голи тук в ъгъла и накарах да държат един пред мен, разкрачен с по една тежест от 20 кг на всеки крак… На първия направих две изрязвания. Той проговори, когато взех отново бръснача… Беше поставена хартия върху килима, между краката, за кървавите петна.
— Ами двете жени? Умряха ли, без да признаят?
— Без да признаят? А! Гарантирам ви, че това не ще допуснем. Със свещта!… Както в такъв случай се налага, предупреждават жената. Ако тя отрича, поставят я права, разкрачена, запалват една свещ и приближават малко по малко. Малките (има три години оттогава, когато бяха тук) виеха като вълчици. Не можеше да се стои в стаята от миризма… После ги окачихме на дървото. Но повече не видяхме комитаджии в областта. Нито един!
Разказ на сръбския полицейски инспектор Джаганетич в гр. Велес — Македония - Информация за автора
-
Анри Пози (1879–1946) произлиза от старо семейство на фрески протестанти. Майка му е англичанка, пряка наследница на благородническия род Хампден, дал на Англия видни политически личности, включително Оливър Кромуел. Журналистът Пози служи близо трийсет години на френските и английските разузнавателни служби на Балканите и в Централна Европа, в това число отговаря цели десет години за Балканските тайни служби към „Льо Тан“. По тази причина едва ли има по-достоверен източник за събитията, описани във „Войната се завръща“. Тя е насочена против грубото потъпкване на правата на народите от победителите и от безкритичната подкрепа, която Франция и Великобритания оказват на малките империалисти от областта — Чехия и най-вече Сърбия. Неговата основна критика е насочена срещу експанзионистично настроения Белград, покровителстван от Западна Европа, който тъпче правата на хървати и българи в Македония и така създава предпоставки за избухване на нов европейски конфликт. Цялата книга е страстен, донякъде патетичен призив към морала като неотменна част от международните отношения.
Веднага след излизането й от печат, книгата е забранена в Гърция и Югославия. Във френския печат е посрещната с мълчание или потоп от хули. Въпреки това за няколко месеца във Франция са продадени към 30 хиляди екземпляра, а още 10 хиляди са разпространени по цял свят. Два месеца след публикуването на книгата Върховния съд в Сърбия осъжда Пози задочно на 20 години принудителен труд, а „Бялата ръка“ — на смърт.
Сега книгата ни се струва донякъде наивна и „романтизирана“, но това, което никой не може да отрече, е честната позиция на автора и искреното му съчувствие към съдбата на хвърлените под тежък гнет хървати и българи. - Съдържание
-
Из предговор към прълво издание . . . 3
Към българския народ . . . 5
Предговор . . . 7
България и мирът . . . 19
Македонският въпрос . . . 43
. . . Обстановката . . . 43
. . . Населението . . . 44
. . . Проблемът . . . 47
Пред телените мрежи . . . 63
В долината на Вардара . . . 76 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Henri Pozzi
La Guerre revient... (1933) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Приложените връзки в мрежата.
- Връзки в Мрежата
- Библиографии Книжарници
- Чужди рафтове
-
- Сканирани / Еми