Цветелина Цветкова
Лейди Гергана • 2

Тя е Лейди Гергана и е от Северозападна България! И отново е тук.

Новите приключения на Гергана Кметска, разказани от Цветелина Цветкова са също толкова абсурдни, хаотични и шантави, подправени с грубоват, първичен и заразителен хумор.

        „Казвам се Гергана. Преди сички ме знаеха като Гергана Кметска и така ми вика̀а, ама съ̀га вече се ебават с мене и ми викат Лейди Гергана. Викат ми така, що ми се случѝ нещо, кое не съм си мислѝла некога, че че ми се случи. Я много неща не съм верва̀ла, че че ми се случат, що не съм зная̀ла, че ги има. Не че съм проста или не съм ги вижда̀ла у интернет или у телевизора, ама не съм си мислѝла, че некой ден че дойдат на мо̀йта гла̀ва. Я си живѐх що-годе до̀бро у село. Баща ми е кмет, преди него и деда̀ ми е бил кмет, и я си чѐках кротко да ми дойде ред и на мене. И ка си чека̀х, така си еба̀ ма̀кята…“
        Из книгата

        „Продължение на нашумяла книга се пише с голям зор. Особено, ако е хумористична. Отчасти заради очакванията, които имат читателите, след като са се забавлявали от сърце с първото ти отроче, отчасти защото самия ти не си имал време да осмислиш какви си ги забъркал, пък и дали ще си (поне) на същата висота, когато докопаш празния лист отново… Е, Цветелина Цветкова реши да отговори на предизвикателствата, година след като разбуни духовете с дебютния си роман «Лейди Гергана», и няма никакви поводи за притеснение. Напротив, хаосът, абсурдните ситуации и премеждия на шантавите персонажи отново връхлитат читателя като ураган.

        В какви непознати орбити може да те изстреля усещането да пиеш първа рикия след пет години въздържание? Как една дъщеря на селски кмет и съпруга на англичанин се справя с напълно непознати предизвикателства като «хендмейд» базар, предозирал с виагра дядо, депресия и опера в крепост? И още много други истории, подправени обилно с грубоват и първичен, но истински заразителен хумор. Да откриеш смешното в наглед сериозните неща, си е майсторлък, на който може да се насладите в големи дози от тази книга. Няма никакъв спор.“
        Стоян Николов — Торлака