След цели шест месеца в тялото на нещастен тийнейджър със смущаващото име Лестър Пападополус, вече съм на края на мъките си.
Мег и аз пребродихме Щатите надлъж и шир. Освободихме древни оракули, победихме легиони от чудовища и претърпяхме велики изпитания.
В крайна сметка извоювахме победа над двама от злата троица на Триумвирата — императорите Комод и Калигула, при лагер „Юпитер“. Но най-лошото тепърва предстои.
Връщаме се назад към корените на проблемите ни — Манхатън — щаб квартирата на Нерон, жестокия пастрок на Мег и най-нелюбимия ми свирач на арфа. И дори по някакво чудо да го победим, друго зло дебне зад гърба му — древният ми враг Питон, който се е настанил в свещения ми Делфийски оракул, все едно е изгоден пансион.
В следващите дни ще трябва да се разправя с гореизброените проблеми и да се възкача отново като Аполон, бог на Слънцето (е, при условие, че татко Зевс ми разреши де), или да умра, докато се пробвам. При всички случаи дните на Пападополус са преброени.
Могат ли седемнадесетгодишните смъртни да получават стомашни язви? И къде е Уил Солас когато най-ти трябва?