Борис Виан
Ще плюя върху вашите гробове

Отново се изсмях. Сърцето ми биеше в гърдите до пръсване, ръцете ми трепереха, а лявата силно кървеше; усещах кръвта как тече по цялата й дължина. Казах й, че белите са убили брат ми, но че с мен нямаше да се справят така лесно, а що се отнася до нея самата, то нейната песен със сигурност е вече изпята и стиснах едната й гърда толкова силно с ръката си, че за малко да припадне, но не издаде и гък. Отново й ударих няколко шамара. Отвори очи. Беше се зазорило съвсем и ги видях да светят от сълзи и гняв; наведох се над нея; струва ми се, че я душех като животно, започна да пищи. Захапах я силно между краката. Устата ми се беше напълнила с черни, твърди косми; за миг я пуснах, за да започна по-надолу, където беше по-меко. Плувах в парфюма й — беше парфюмирана чак до долу — стиснах зъби. С едната ръка се опитвах да запуша устата й, но тя крещеше като свиня, едни крясъци, от които тръпки те побиват. Тогава мушнах устата си в нея и стиснах зъбите си с всичка сила. Усещах как кръвта нахлува в устата ми, ханшът й, въпреки, че беше вързана, мърдаше. Цялото ми лице беше в кръв, отдръпнах се леко назад, към коленете й. Не бях чувал жена да вика така. Изведнъж усетих как свършвам в гащите си; разтърсих се както никога, но се страхувах да не дойде някой. Запалих клечка кибрит — кръвта й течеше обилно.