Робер Жан-Виктор
Бог и боговете са били хора

„Когато децата на човеците се бяха умножили, през онези дни им се родиха дъщери, стройни и красиви. И щом ангелите, деца небесни, ги видяха, влюбиха се в тях; и си казаха един на друг: да си изберем жени от расата човешка и да имаме деца от тях…
И си избраха всеки по една жена, сближиха се и заживяха с тях…
Заченаха жените и родиха исполини…
… Чуй ме, татко, знай: моят син Ламех одеве се сдоби със син, що съвсем не му прилича и като че не е от расата човешка. По-бял е от снега и по-червен от роза; по-бели от памук са му косите, а очите също слънце лъчеструят; когато ги отваря, зрак изпълва целия ни дом…“