Венко Марковски
Легенда за Гоце

Вениамин (Венко) Миланов Тошев (5 март 1915 — 7 януари 1988) е български и македонски писател, основоположник на македонската литература, останал известен с псевдонима Венко Марковски, даден му от Теодор Траянов. Войнстващ македонист от 1941 година, по-късно Марковски се връща към българщината и става ярък критик на методите, с които се изгражда македонската нация в Социалистическа република Македония. Той е академик на БАН от 1979 г. и народен деятел на културата.
Още с идването си в София, младият поет е забелязан от македонската българска емиграция, а в списанието „Илюстрация Илинден“ са отпечатани негови стихове — те са написани както на родния му диалект, така и на литературен български език. Отзивите за творбите на Венко Марковски са добри. Високо е отличена творбата „Акорди на вечността. Данте Алигиери“ (сонетен венец). Теодор Траянов отбелязва, че „…сонетният венец на младия Венко Марковски е наистина едно голямо поетическо постижение…“ Този успешен дебют е последван от първата книга на поета, „Народни бигори“ (1938 г.), чийто предговор е написан от академик Стефан Младенов, който споменава „…българското открай време Скопие ни дава един поет, който пише еднакво свободно и на своя роден южно-скопско-велешки говор, и на общобългарския литературен език.“
„Кръвта вода не става“ показва Венко Марковски в стихията му на борец за истината. Повод за написването на книгата е излизането на тритомната т.нар. „История на македонския народ“ (Скопие, 1969), пълен с противоречия основополагащ документ на македонизма въобще.