Хорхе Луис Борхес
Вавилонската библиотека

Интелектуално изтънчен творец, изследвал с неизтощимо въображение териториите на човешкия дух, Хорхе Луис Борхес (1899–1986) е сред видните основоположници на новата латиноамериканска проза. Още през 20-те години той се утвърждава като водач на аржентинския поетически авангардизъм, а по-късно световна слава му донасят неговите белетристични и есеистични творби, публикувани в книгите: „Всеобща история на безчестието“ (1935), „История на вечността“ (1936), „Измислици“ (1944), „Алефът“        (1949), „Нови разследвания“ (1952), „Творецът“ (1960), „Докладът на Броуди“ (1970) и др.
Борхес е истински демиург на Словото; многопластово, изискано и сдържано, у него то е проникнато както от аржентинската народно-епическа традиция, така и от неизчерпаемите универсални измерения на световната — древна и модерна — култура. Творчеството му е една от малкото литературни прояви на нашия век, създали своя неповторима идейно-естетическа действителност, в която въображението, културологичният опит и умозрението са автономна и дълбоко етическа цел.
Настоящето издание е първото по-цялостно представяне на големия аржентински писател у нас.