Василе Войкулеску
Последният чародеец

Автор
Василе Войкулеску
Заглавие
Последният чародеец
Тип
новели
Националност
румънска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременна проза: разкази и новели
Преводач
Спаска Кануркова, Роза Хаджихристова
Език, от който е преведено
румънски
Година на превод
1974
Съставител
Спаска Кануркова
Редактор
Спаска Кануркова
Художник
Красимира Дренска
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Олга Стоянова
Коректор
Наталия Кацарова
Издател
ДИ „Народна култура“
Град на издателя
София
Година на издаване
1974
Адрес на издателя
ул. „Гр. Игнатиев“ 2а
Печат
ДП „Стоян Добрев“ — Варна, ул. „Батак“ 6
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
21.I.1974 г.
Подписана за печат
април 1974 г.
Излязла от печат
май 1974 г.
Печатни коли
12
Издателски коли
9,12
Формат
84×108/32
Код / Тематичен номер
2206
Номер
Ч859-3
Брой страници
192
Тираж
20125
Подвързия
мека
Цена
0,70 лв.
УДК
Ч859-32
Информация за автора
Василе Войкулеску е твърде самобитен и оригинален разказвач. Широката му ерудиция, изящното перо, умението да прониква в най-потайните кътчета на човешката душа и мисъл и богатата галерия от човешки образи, които е създал, го отличава от другите румънски писатели.
Роден на село през 1884 г. в семейство на трудолюбиви, ревниво пазещи традициите селяни, той от ранна възраст опознава народните поверия и древни обичаи, които по-късно залягат в основата на новелите му. Завършва гимназия в Букурещ и записва да следва литература и философия, но по настояване на близките си скоро се премества в медицинския факултет. Като лекар той непрекъснато е местен от град на град, което му спомага да опознае още по-добре своеобразието и богатството на народните обичаи.
Литературната си дейност започва като поет през 1914 г. Сътрудничи на много литературни списания. По-характерни негови стихосбирки са: „Поеми с ангели“, „Съдба“, „Възкачване“ и други. Писал е и драми.
Между 1947 и 1963 г. (годината на смъртта му) се отдава изцяло на прозата. През тоя период написва новелите си, които излизат едва след смъртта му (1966 г.) и изненадват обществеността със своеобразната си тематика и изключително майсторство на повествованието.
Светът на Войкулесковите новели е твърде необичаен, забулен с много призрачност, с древни митове и магически ритуали, простира се в девствени планини и пущинаци или в просторни равнини, където живеят чародейци и конекрадци, русалки и рибари, разбойници и монаси, селяни и интелигенти. На фона на приказния, фантастичния елемент, плътно втъкан в действителността, авторът изгражда своята жизнена философия, изразява своята любов към обикновения човек от народа, съхранил в паметта си древни обичаи и вярвания.
Заклинанията и сложните магически ритуали, в които вярват героите на Войкулеску, разкриват всъщност вечния стремеж на човека да победи страшния враг („Последният чародеец“), да преодолее пречките, които се изправят пред него („Омайна любов“, „Пъстървата“).
Съдържание
Омайна любов.                5
Пъстървата…35
Сред вълците…45
Мъртъв сезон…58
Особено поръчение…75
Алсион Белия дявол…98
Последният чародеец…125
Гуляй в манастира…142
Рибарят Амин…169
Бележки за автора…190
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Vasile Voiculescu
Capul de zimbru lubire magica (1972)
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 2