Абдуллах Бну ал-Мукаффа
Калила и Димна

Автор
Абдуллах Бну ал-Мукаффа
Заглавие
Калила и Димна
Други автори
Цвета Ленкова (предговор)
Тип
разкази
Националност
арабска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Антична литература
Преводач
Цвета Ленкова
Език, от който е преведено
арабски
Година на превод
1988
Редактор
Лотос Бораджиева
Редактор на издателството
Лъчезар Мишев
Художник
Теодора Стойчева
Художествен редактор
Борис Бранков
Технически редактор
Спас Спасов
Коректор
Снежана Бошнакова
Издател
Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя
София
Година на издаване
1988
Адрес на издателя
пл. „Славейков“ 1
Печат
Държавна печатница „Г. Димитров“ — София, бул. „Ленин“ №117
Носител
хартия
Дадена за набор/печат
м. XI.1987 г.
Подписана за печат
м. VIII.1988 г.
Излязла от печат
м. X.1988 г.
Печатни коли
15,5
Издателски коли
15,5
УИК
14,79
Формат
16/60/90
Код / Тематичен номер
11/95376/6130-1-88
Издателски №
1121
Брой страници
248
Подвързия
твърда
Цена
1,54 лв.
УДК
Ч892.7-32
Анотация
„Калила и Димна“ е сред основополагащите текстове на световната култура. Проникването и разпространението на книгата из континенти и епохи напомня борхесов сюжет и може да се предаде с прочутата му метафора за градината с разклоняващи се пътеки.
„Калила и Димна“ е литературно-дидактически паметник на арабски и персийски. Книгата произхожда от индийската „Панчатантра“, преведена през VІ в. на средноперсийски. Тогава тя получава името „Калила и Димна“ по имената на двата чакала — основни действащи лица в първата глава. Авторизираният арабски преразказ, дело на Ибн ал-Мукаффа се появява през VІІІ в.
Както отбелязва преводачката Цвета Ленкова „Калила и Димна“ е книга с рядка съдба. Индийският оригинал е изчезнал безвъзвратно. Запазило се е предание, според което персийският цар Анушируан изпратил своя лекар Бразауи да открадне от индийската съкровищница книгата, по която индийските царе управлявали страната си, та да може с полученото знание Персия да надмине Индия. Бразауи превел книгата на пахлави (староперсийски), но и този превод изчезнал. От пахлави „Калила и Димна“ била преведена на старосирийски и арабски. Арабският превод на Ибн ал-Мукаффа е направен през 750 година.

Според арабистката Бетси Шидфар: „Въпросът не се свежда до наличието или отсъствието на отделни елементи от санскритския оригинал в «Калила и Димна», а до това, че пред нас всъщност е съвършено ново съчинение. Между «Панчатантра» и нейния арабски превод съществуват множество различия в светогледа. Произходът на «Панчатантра» потъва дълбоко в индийския фолклор. За разлика от нея «Калила и Димна» е напълно съвременна книга. В «Калила и Димна» ярко се очертават два стила — на мислителя-философ и на чародееца-разказвач,съчетаващи простонародния разказ с философски прозрения.“
Тъкмо от превода на Ибн ал-Мукаффа тръгват многобройните по-нататъшни преводи и метаморфози на текста. През ХІ в. Симеон Сиф превежда творбата на гръцки, погрешно предавайки собствените имена, той прекръства книгата на „Стефанит и Ихнилат“. В тази версия тя прониква в славянските езици. През ХІІІ в. „Калила и Димна“ се превежда на староиспански и древноеврейски, а оттам и на латински. Накрая след многобройни преводи творбата достига обратно Индия, където индийците били поразени от тази нова, непозната творба.
Повечето от сюжетите на „Калила и Димна“ влизат във фолклора на всички народи, повлияват творби като „Декамерон“ на Бокачо, басните на Лафонтен и Крилов.
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Източници
Анотация: https://m.helikon.bg/146560-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B8-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0.html
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 2