Луиза Мей Олкът
Добри съпруги

— Е, мамо, нима можеш да си помислиш дори, че ще бъда толкова глупава и такава егоистка? Та нали сама отхвърлих любовта му, която бе толкова искрена и силна?
— Знам, че тогава бе искрена, Джо но след това започнах да си мисля че ако в този момент се върне и ти предложи отново, може би отговорът ти ще бъде друг.
— Не, мамо, така е много по-добре… Но в едно нещо ти наистина си права: аз съм самотна и може би щях да му кажа „Да“, но не защото го обичам повече, а защото държа с много по-голяма степен да бъда обичана сега, отколкото когато той замина.

След като в „Малки жени“ Луиза Мей Олкът (1832–1888) описва моменти от своето детство чрез образите на Джо, Бет, Ейми и Мег, в продължението „Добри съпруги“ (1869) американската писателка пресъздава живота на сестрите като млади, красиви, интелигентни жени. Читателите до такава степен харесват момичетата от семейство Марч, че Олкът написва още два романа за тях — „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джо“ (1886). И независимо от големите промени, които отличават днешния живот от времето на Олкът, четирилогията й за семейство Марч е любилимо четиво по цял свят.