Борис Пастернак
Доктор Живаго

За венец на своето творчество самият Пастернак считал романа „Доктор Живаго“, над който той работи от 1946 до 1955 г. Издаването на романа в родината на Пастернак е отказано. Той го предава за публикация на италиански издател, и през 1957 г. се появява изданието на „Доктор Живаго“ на италиански език, скоро следват руско, английско, френско, немско и шведско издание (в СССР се издава чак през 1988 г.). През 1958 г. „за изключителни заслуги към съвременната лирическа поезия и на традиционното поприще на великата руска проза“ на Пастернак се присъжда Нобелова награда за литература, което в СССР се възприема като чисто политическа акция. На страниците на печата се развихря кампания против поета, Пастернак е изключен от Съюза на писателите, заплашва го изгонване от страната, даже се завежда дело по обвинение в измяна към родината. Всичко това принуждава Пастернак да се откаже от Нобеловата премия (дипломата и медалът са връчени на сина му през 1989 г.).

Борис Леонидович Пастернак с роден на 29 януари (10 февруари) 1890 г. в Москва в семейството на художника Л. О. Пастернак и пианистката Р. И. Кауфман. В дома често се събирали музиканти, художници, писатели, сред гостите са били Л. Н. Толстой, Н. Н. Ге, А. Н. Скрябин, В. А. Серов. Атмосферата на родния дом свързва творчеството на Пастернак с културните традиции и едновременно го приучава да възприема изкуството като всекидневен упорит труд.
В детството си Пастернак се учи на живопис, по- късно през 1903–1908 г. сериозно се готви за композиторска кариера, през 1909–1913 г. учи във философското отделение на Историко-филологическия факултет на Московския университет, през 1912 г. посещава един семестър в Марбургския университет в Германия, където слуша лекции на философа Г. Коген. След като завършва университета се занимава практически само с литературна дейност, но професионалната музикална и философска подготовка предопределя в голяма степен особеностите на художествения свят на Пастернак. Първите крачки на Пастернак в литературата са белязани от ориентацията към поетите символисти А. А. Блок, Вяч. И. Иванов и др. Той участва в московските символистични литературни и философски кръжоци, през 1914 г. се присединиява към футуристическата група „Центрифуга“. От началото на 20-те г. на миналия век Пастернак става една от най-изявените фигури в съветската поезия, неговото влияние се усеща в творчеството на много млади поети съвременници. От средата на 30-те г. на миналия век до края на живота му едно от главните литературни занятия на Пастернак става преводаческата дейност. Той превежда съвременна и класическа грузинска поезия, трагедиите и сонетите на Шекспир, „Фауст“ на Гьоте и много други произведения.
Починал на 30 май 1960 г.