Владимир Набоков
Лолита

„Днес по обед старата ехидна изкриво хвърли кос, майчински присмехулен поглед на Ло (току-що шеговито бях описал чаровните мустачки във вид на четчица, които почти бях решил да си пусна) и каза: «По-добре недейте, че на някого съвсем ще му се завърти главата». Ло веднага блъсна чинията с варена риба, за малко при това да обърне чашата с мляко, и изхвърча от трапезарията. ’’Няма ли да ви бъде много скучно — обади се наново Хейзица — да дойдете утре с нас на езерото, стига Ло да се извини за държането си?“ След известно време до стаята ми долетяха тряскане на врати и други звуци, извиращи от някакви тръпнещи недра, където съперничките се караха като бесни."

"Лолита " е романът, въвел нова дума и дори понятие в речника ни — жена-момиче. Неустоимо иронична книга за еротиката и нейните необикновени пътища, които винаги разкриват най-много от нашия вътрешен свят. Същевременно „Лолита“ е история за носталгията, спомените и творческото въображение. Историята за Хумберт и неговото странно увлечение по Лолита има и две впечатляващи филмови екранизации, сътворени от Стенли Кубрик и Ейдриън Лайн. Критикът Джон Хагопян пише, че творбата на Набоков е още един триумф на изкуството над живота, тъй като авторът създава фикция на своето битие и така става негов творец.