Уилям Фокнър
Врява и безумство

Автор
Уилям Фокнър
Заглавие
Врява и безумство
Издателска поредица
Златна колекция XX век №5
Авторска серия
Грях и спасение №2
Тип
роман
Националност
американска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
второ (не е указано)
Категория
Съвременни романи и повести
Жанр
Интелектуален (експериментален) роман, Съвременен роман (XX век)
Теми
Модернизъм, Поток на съзнанието
Преводач
Кръстан Дянков
Език, от който е преведено
английски (не е указано)
Година на превод
1988
Издател
Дневен труд и 24 часа, Mediasat Group, S. A.
Град на издателя
София
Година на издаване
2005
Печат
Книгата е отпечатана във Франция (CPI Group)
Други полета
Книгата се продава само с Дневен Труд или 24 часа.
Носител
хартия
Брой страници
320
Подвързия
твърда с обложка
ISBN
84-9819-098-3, 84-9819-031-2
УДК
820(73)-31
Анотация
„В Мисисипи или в Масачузетс. Бях. Няма ме. Масачузетс или Мисисипи. В куфара на Шрийв има бутилка. Нима няма да го отвориш? Г-н и г-жа Джейсън Ричмънд Компсън оповестяват Три пъти. Дни. Дори няма да го отвориш? венчавката на дъщеря си Кендейси тази напитка ще ни научи да смесваме средствата с целта. Аз съм. Пий! Не съм. Нека продадем парцела на Бенджи, за да пратим Куентин в Харвард, за да мога аз да чукам костите си една о друга. Ще бъда мъртъв във. За една година ли е попита Кеди. В куфара на Шрийв има бутилка. Господине тя няма да ми дотрябва продадох парцела на Бенджи и мога да умра в Харвард Кеди каза в морските пещери и бездни мирно се срутват под лъкатушните вълни защото Харвард звучи тъй изтънчено. Деликатен мъртъв звук ние ще разменим парцела на Бенджи срещу един деликатен мъртъв звук.“

На края на своя престъпен житейски път Макбет стига до заключението, че „животът е история, разказвана от идиот, пълна с врява и безумство — а и не означава нищо“. Разбира се, това не са думите на Шекспир, а на Макбет — вопъл на злодей за утеха в общото спасително безсмислие. Но тъй като Макбет не е точно „история, разказвана от идиот“, ами — между другото — и драма на определени морални угризения, въображаемото въздействие на тези думи се противопоставя на това, което те констатират, независимо от това доколко един престъпник заслужава да се утешава с тях. По аналогичен начин и в романа на Фокнър "Врява и безумство ", който поне частично е разказан от един идиот, прикритото съпротивление на реда и смисъла на езика се противопоставя на елементарното безредие в света, за който става въпрос. Това безредие трябва да бъде тотално, за да могат малките жестове като правене на кукли от хартия, връзва-не на връзки, храненето на малоумник, който непрестанно хленчи, да израснат до космически размери и да се превърнат в послания за любов и топлина от някой друг свят.
Информация за автора
Уилям Фокнър (1897–1962) е един от великаните на американската литература. Потомък е на стара южняшка фамилия, родила много бизнес, военни и политически величия. Почти целия си живот прекарва в долината на Мисисипи, в „дълбокия“ Юг. Като младеж често е „черната овца“ — не успява дори да завърши средно образование. В търсене на начин да изрази личността си първо започва да рисува. Благодарение на връзките си баща му успява да го запише да следва. Тогава Фокнър се увлича по четенето. Първоначално е въодушевен от френските символисти и от английската пасторална лирика, по-късно от американските класици. Въпреки това прекъсва следването си и се завръща в любимия си Юг. Тук накрая успява да формира свой книжовен свят, чийто център е измисленото място Йокнапатофа, а около него — на търговците, фермерите, секачите, чернокожи и бели, градският свят. Вниманието на критиците привличат първите му романи "Войнишка заплата " и „Комари“. По време на краткия си престой в Париж през 1925 г. безуспешно опитва да открие истински теми за писане. Успява да го направи при завръщането си при своята Мисисипи, където през 1929 г. на бял свят се появява " Сарторис", а скоро след това, още същата година и великият роман "Врява и безумство "- творба, която носи на Фокнър първо европейска, а след това и световна слава. Следват други велики романи: "Светилището "(1931), " Светлина през август " (1932), "Авесалом, Авесалом " (1936). Опусът му завършва с трилогията „Селцето“ (1940), "Градът " (1957) и „Дворецът“ (1959). През 1949 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за „големия му и уникален в художествено отношение принос към американския роман“.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
William Faulkner
The Sound and the Fury (1929)
(The second book in the Sin and Salvation series)
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Източници
Година на превод: https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1101354212#full
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии

Корици 5