Марсел Пруст
Една любов на Суан

"И докато всяка една от тия връзки или флиртове се явяваше по-пълно или по-непълно сбъдване на мечтата, породена от лицето или тялото на съответната жена, в които Суан съвсем непринудено, без никакво усилие се влюбваше, случи се веднъж в театъра един от тогавашните му приятели да го представи на Одет дьо Креси — преди това му я бе описал като очарователна жена, пред която може би ще пожъне известен успех, и за да повиши цената на любезната си услуга, му внуши, че е по-мъчнодостъпна, отколкото беше в действителност — Одет, разбира се, се стори хубава на Суан, но нейният тип красота не го развълнува, не възбуди никакво желание у него, а, напротив, по-скоро физическо отвращение. Тя спадаше към тия жени — различни за всеки мъж — напълно противоположни на типа, който им допада. Премного подчертан профил, не особено гладка кожа, изпъкнали скули и уморено изражение. Очите й бяха хубави, но толкова големи, че сякаш изнемогваха от собствената си тежест, надвиснаха над лицето й и му придаваха нездрав или начумерен вид. Скоро след като й го бяха представили в театъра, Одет му писа, молейки го да й покаже колекциите си, които много я интересували. „Макар и невежа, тя била луда за хубави неща.“

„По следите на изгубеното време“ е поредица от 7 романа (общо около 3000 страници) на Марсел Пруст. Те са публикувани между 1913 и 1927 г. и се смятат за едно от най-големите постижения в световната литература. Авторът издава първия от тези романи „На път към Суан“ на собствени разноски след отрицателна рецензия на Андре Жид.
Романът се състои от три глави. Във втората глава „Една любов на Суан“ се разказва историята на Шарл Суан. Той се влюбва в куртизанката Одет, която по-късно напуска заради криза от ревност. Тази глава често е публикувана и като отделна книга. Една от основните причини за това е, че главата е завършена и самостоятелна част от книгата.
Ролята на спомените е централна в произведението. В известна степен авторът пресъздава собствените си преживявания. Цялата книга е построена около тези спомени и загубата на време, когато се стреми да ги възстанови.
Тя е написана като вътрешен монолог и е фино нюансирана в психологически, философски и социологически аспект. Основното е връзката между външния свят и вътрешната реалност — паметта синтезира, но и изопачава случилото се. Книгата не е логична поредица от взаимосвързани събития, а описание на полубиографични спомени и връзките между тях.
Красноречиви свидетелства за успеха на романа са големите му тиражи, преводите на различни езици и фактът, че но него е заснет филм с Орнела Мути и Джеръми Айрънс. Снимани са филми и по две от другите му книги.