Хенри Милър
Тропик на Рака

" — Или ще ти искат пари, или ще искат да се жениш за тях. По манталитет всичките са курви. Предпочитам да се боря с девственица. Те ти дават малко илюзия. Поне се съпротивляват. — Обаче, като оглеждаме терасата наоколо, почти няма курва, която той да не е ебал по едно или друго време. Застанал до бара, ми ги посочва една след друга, изучава ги анатомически, описва добрите и лошите им страни. — Всички до една са фригидни — отбелязва той. И после започва да потрива ръце, представяйки си хубавите сочни девственици, които направо си умират за ебане. Посред мечтанията си Ван Норден внезапно спира, възбудено хваща ръката ми и посочва една много едра жена, която в момента сяда.
— Ето я моята датска путка — изгрухтява той. — Виждаш ли го тоя гъз? Датски. Как обича да се ебе тая жена! Направо ме моли. Ела тука… погледни я сега отстрани! Видя ли гъза й? Огромен е. Казвам ти, като се покатери върху мен, едва успявам да обгърна гъза й с ръце. Закрива целия свят. Кара ме да се чувствам като малка буболечка, която пълзи в корема й. Не знам защо съм хлътнал толкова по нея. Сигурно е заради гъза й. Просто не е за вярване. А какви гънки има само! Такъв гъз не се забравя. Факт… солиден факт. Другите могат да те отегчат или да ти дадат краткотрайна илюзия, но тая… с нейния гъз!… велика работа ти казвам… не можеш да я изличиш от съзнанието си… това е все едно да легнеш с паметник отгоре си."

Романът ,,Тропик на Рака" е публикуван за първи път в Париж през 1934 г. В полуавтобиографичната книга се разказва за бохемския живот на американски писател в Париж. Описан е животът му с разноцветна, бунтарска и декадентска бохема. Тук любовта, сексът, творчеството, изкуството са загубили ореола си на поетичност, божественост и достойнство. Сексът изглежда изсушен и мъчителен, работата е абсурдна, а литературата — мъртва.
Произведението не е построено като наратив, писателят ни разказва откъслечни случки, анекдоти, философства от време на време и е доста откровен по отношение на секса.
Много известни писатели — Елиът, Дос Пасос, Езра Паунд, Оруел — приветстват тази книга. Паунд например пише: „Ето една неприлична книжка, заслужаваща да я четат“.
За първи път романът става популярен в Щатите, когато американските войници влизат в Париж.
Те изкупуват от френската столица целия му тираж. Когато през 1961 г. книгата е публикувана в Щатите, за една седмица са продадени 68 000 екземпляра. Във Великобритания две години по-късно за един ден са купени 40 000 екземпляра. Издателите и разпространителите на книгата в Щатите страдат в десетки съдебни процеси. На Милър му забраняват да напуска Щатите, докато траят делата срещу книгата. Книжари из цялата страна са арестувани, осъждани и слагани зад решетките за това, че продават книгата. Чак през 1964 г. Върховният съд постановява, че творбата не е порнографска и има артистична стойност.