Жан-Пол Сартр
Погнусата

„Лоша е работата, от лоша по-лоша — пак ме налегна онази напаст — Погнусата. И то поновому — прихвана ме в едно кафене. Досега кафенетата бяха едничкото ми убежище, понеже са пълни с народ и ярко осветени; вече дори на тях не мога да разчитам; когато тя ме спипа в стаята, занапред не ще има къде да се дяна.
Отивах там, за да се любя с Франсоаз, но още щом бутнах вратата, Мадлен, сервитьорката, ми викна:
— Госпожата я няма, излезе на покупки.
Почувствах в слабините болезнена отмала, продължителен и неприятен гъдел. Едновременно с това усещах как ризата жули гръдта ми; обгърна ме, понесе ме някакъв бавен, разноцветен вихър, вихър от мъглявина, от светлини сред дима, в огледалата, вдън които се мержелееха тапицираните скамейки; недоумявах защо той е тук и защо става така.“

Ключова творба на „гуруто“ на френския екзистенциализъм и един от най-ангажираните писатели на модерното време. Романът, дефинирал възловото понятие в рамките на новото отношение към света — погнусата.
Организирана под формата на записки в дневник, тази книга открива нова глава в модерната европейска литература. Концепцията за антигероя, постмодернистичното прикриване зад „намерения“ дневник и прочутото изречение „Необичайното е, че в никакъв случай не съм склонен да се смятам за луд, за мен дори е очевидно, че не съм такъв: всички тези промени се отнасят до предметите“ правят този роман и днес привлекателен и изпълнен със смислово богатство.