Дейвид Уилц
Към преизподнята

… Бекер се потапяше в случая така, както можеха да направят това малцина. Той се поставяше на мястото на убиеца и проникваше в неговото съзнание…
Ето и сега, умът му бе прескочил в мрака на мината, където тялото на някакво момиче лежеше върху скален под. В неговото въображение тя не беше купчина кокали, увити в парцали — а един жив човек, изплашена, паникьосана, изпитваща болка и той беше там, непосредствено до нея. Звукът от нейния последен вик заглъхна и Бекер чу някакъв друг, заплашителен звук. Това беше дишането на нейния убиец — бързо, възбудено, като при оргазъм. Бекер чувстваше мъжът до себе си, усещаше похотливата му усмивка, неговите очи, с ноздри пламнали от усилието му да погълне последния дъх на момичето…

Провокираща и завладяваща, „Към преизподнята“ е върха на умението, един трилър от типа „кой е убиецът“, с който Уилц се утвърждава като абсолютен майстор.