Milla Micoff
Urban Jungle

25/01/2010, Сан Диего
Попадам на редовете на Milla MicOff май съвсем случайно, просто някой, на когото вярвам, ми ги е пратил и настоява да ги погледна. Почивен ден ми е и хвърлям едно око. Не знам нищо за автора — жена ли е, момиче ли е, и двете ли е, или са повече. Май са повече, доста повече. И не са сами.

25/01/2010, Сан Диего, следобед
Ако някой ми беше казал, че един ден ще бъда видян да чета „чиклит“ (или каквото там наричат „Сексът и градът“) при наличието на хиляди томове световна литература, която трябва, а няма как да успея да изчета, ще се самонамразя тутакси. А от час и нещо съм се вторачил в екрана и „прелиствам“ това непознато момиче. И без кой знае какво чувство на вина. Сещам се да видя как се казва текстът й — аха — „Urban Jungle“.

25/01/2010, Сан Диего, по-късно следобед
Сега се връща у дома и жена ми. Започвам да й чета на глас (винаги й чета на глас, когато нещо ме кефи) и по едно време се хващам, че й чета на глас. Което значи, че… well, you got the point… кефи. Смеем се, наливаме си нещо, аз съм с лаптоп на коктейлната масичка. Леко, забавно, умно и, по дяволите, толкова остроумно! М-да-а-а-а… „Urban Jungle“ е интелигентен хибрид между блог, дневник и неделя следобед на бяло вино с готини хора. „Urban Jungle“ е обречена да бъде четена на глас.

Истината, уважаеми читателю е, че в тези чорлави и нетърпеливи страници ще докоснеш нещо диво, красиво и много, много истинско — душата на момиче.