Антон Дончев
Време разделно

Автор
Антон Дончев
Заглавие
Време разделно
Тип
роман
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
четвърто
Категория
Българска историческа проза
Редактор
Атанас Наковски
Художник
Николай Буков
Художествен редактор
Магда Абазова
Технически редактор
Севделин Симеонов
Коректор
Невена Димитрова
Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1970
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Носител
хартия
Литературна група
VI/32
Дадена за набор/печат
25.V.1970 г.
Излязла от печат
20.VIII.1970 г.
Печатни коли
26,25
Издателски коли
19,25
Формат
32/84/108
Номер
Б-3
Поръчка
150/1970 г. на изд. „Български писател“
Издателски №
3041
Брой страници
420
Тираж
50100
Подвързия
мека
Цена
1,46 лв.
УДК
886.7-31
Анотация
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души — на светогорски монах, наричан поп Алигорко и на френски дворянин, пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие — разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 година. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца — от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания почти винаги са избягвани, за да намери място само това от тях, което е по-пълно и по-обективно.
Двата ръкописа са преведени и преработени. Записките на поп Алигорко са написани на чудновата смесица от черковнославянски книжовен език и родопски говор. Венецианеца е писал на френски. Повече съкращения са правени в записките на Венецианеца, защото, макар и някъде да се е мъчил да изтегли на заден план собствените си преживявания, другаде той доста често говори за себе си. Съкратени са и разсъжденията му върху насилието, промяната на убеждения и вяра, кръвното родство и духовното братство между хората и върху други подобни проблеми. Поп Алигорко, обратно, по всички начини се мъчи да избегне думата „аз“ и в някои части на записките говори за себе си в трето лице.
Целта на преработката беше двете съставки на книгата да се приближат по дух и език, за, да не се чувства така рязко двойното авторство.
А целта на книгата най-добре е изразена от летописците — да не позволи да се изличат от паметта на потомците делата и подвизите на ония силни люде, живели триста години преди нас по великата Родопа.
Преди всеки откъс от летописа на поп Алигорко има няколко реда от народна песен, и тя намерена в записките му.
Съдържание
Предисловие…5
Дял първи. Залезът прилича на изгрева…7
Дял втори. Глава си давам, вяра не давам…109
Дял трети. Манол и неговите сто братя…203
Дял четвърти. Дошло е време разделно…303
Послесловие. След година…391
Непознати думи и бележки…415
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии

Корици 2