Захари Стоянов
Записки по българските въстания • том III

На колене, любезни читатели, долу шапките! Напреде ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любящо своята родина, да присъствува с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, гдето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безброй невинни моми и момци. Батак, славният и злочести Батак! Дали ще да се намери българско сърце, което да не трепне от произнасянето само на твоето собственото име? Не вярвам. Ако в разстояние на петстотин години е пламвала тук-там искра, която е показвала, че българинът живее, и която е била за увеличение славата на българския народ, то твоето пепелище, размесено с костите на твоите жертви, заема първо място между тия събития. Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята!… Почернелите стени на твоята скромна черковица и училище, които са напоени с кръв чак до основата, си, са много по-исторически, отколкото грамадните паметници. Батак, историческо място си ти!… ти пропадна, изчезна от лицето на земята, но над твоите развалини изникна нова България; най-после ти стана жертва изкупителна за доброто на цял народ.