Чимаманда Нгози Адичи
Американа

„Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях.

Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето.

Обинзе не беше сигурен какво точно се е случило, но някой беше ядосал Старейшината, отваряше се пролука и в момента, в който остана сами, той каза:
— Старейшина, ако има нещо, с което мога да ти помагам, моля те, кажи ми. Можеш да разчиташ на мен.
Изненада се от собствените си думи. Беше излязъл извън себе си. Беше го хванала пиперената супа. Ето това значеше да си играч. Намираше се в Лагос, налагаше се да бъде играч.

Старейшината го изгледа дълго и проницателно.
— Имаме нужда от повече хора като теб. Ти си гладен и честен, което е голяма рядкост в тази страна. Не е ли така?
— Да — каза Обинзе, въпреки че не беше сигурен с какво се съгласява — дали че притежава това качество, или че то е рядкост в тази страна. Но така или иначе беше все едно, защото Старейшината звучеше сигурен.
— Всички са гладни в тази страна, дори и богатите са гладни, но никой не е честен.“