Мартин Хайдегер
Битие и време

Въведение.
Изложението на въпроса за смисъла на битието
Първа глава.
Необходимост, структура и предимство на въпроса за битието
§ 1. Необходимостта от изрично повтаряне на въпроса за битието………………………17
§ 2. Формалната структура на въпроса за битието……………………………………………….19
§ 3. Онтологичното предимство на въпроса за битието……………………………………….22
§ 4. Онтичното предимство на въпроса за битието………………………………………………25
Втора глава.
Двойната задача при разработването на въпроса за битието.
Методът на изследване и неговият план
§ 5. Онтологичната аналитика на човешкото-битие-тук като полагане на хоризонта за интерпретация на смисъла на битието изобщо…29
§ 6. Задачата за деконструкция на историята на онтологията……………………………….33
§ 7. Феноменологичният метод на изследването …………………………………………..39
A. Понятието феномен……………………………………………………………………………….. 40
Б. Понятието логос………………………………………………………………………………………43
B. Предварително понятие за феноменологията………………………………………….. 45
§ 8. План на съчинението…………………………………………………………………………………….49
Първа част.
Интерпретацията на човешкото-битие-тук откъм времевостта и експликацията на времето като трансценденталния хоризонт
на въпроса за битието
Първи раздел.
Подготвителният фундаментален анализ на човешкото-битие-тук
Първа глава.
Изложение на задачата за подготвителен анализ на човешкото-битие-тук
5 9. Темата за аналитиката на човешкото-битие-тук…………………………………………….54
§ 10. Отграничаване на аналитиката на човешкото-битие-тук от антропологията, психологията и биологията…………………………………………….57
§ 11. Екзистенциалната аналитика и интерпретацията на първобитното човешко-битие-тук. Трудностите при домогването на едно „естествено понятие за света“ ……………………………….. 62
Втора глава.
Битието-в-света изобщо като основна устроеност на човешкото-битие-тук
§ 12. Предварителен очерк за битието-в-света откъм ориентацията към битието-в като такова…………………………………………….64
§ 13. Поясняването на битието-в чрез примера на един имащ здрава основа модус. Познанието за света……………………………………………………..70
Трета глава.
Световостта на света
§ 14. Идеята за световостта на света изобщо………………………………………………………… 73
А. Анализ на околосветовостта и световостта изобщо
§ 15. Битието на срещаното в околния свят биващо……………………………………………… 76
§ 16. Вестяващата се във вътре-световото биващо светоразмерност на околния свят… 81
§ 17. Препратка и знак ………………………………………………………………………………………… 84
§ 18. Заетост и значимост; световостта на света…………………………………………………….89
Б. Открояване на анализа на световостта противно на интерпретацията на света при Декарт
§ 19. Определението на „света“ като res extensa……………………………………………………..95
§ 20. Основанията на онтологичното определение на „света“ ……………………………….. 97
§ 21. Херменевтичното оспорване на картезианската онтология на „света“ 100
В. Околното на околния свят и пространствеността на човешкото-битие-тук
§22. Пространствеността на вътре-световото подръчно…………………………………… 106
§ 23. Пространствеността на битието-в-света…………………………………………………… 108
§ 24. Пространствеността на човешкото-битие-тук и пространството………………………..113
Четвърта глава.
Битието-в-света като съ-битие и себе-битие. „Се“
§ 25. Първоначално поставяне на екзистенциалния
въпрос за „кой“ на човешкото-битие-тук…………………………………………………… 117
§26. Съ-присъствието на другите и всекидневното битие-с……………………………… 119
§ 27. Всекидневното биване-себе-си и „се“ ………………………………………………………… 127
Пета глава.
Битието-в като такова
§ 28. Задачата за тематичен анализ на битието-в………………………………………………… 131
А. Екзистенциалната устроеност на тук
§29. Битието-тук като разположеност……………………………………………………………… 134
§30. Боязънта като модус на разположеността………………………………………………….. 139
§31. Битието-тук като разбиране …………………………………………………………………….. 141
§ 32. Разбиране и тълкуване……………………………………………………………………………… 146
§ 33. Изказването като производен модус на тълкуването………………………………….. 151
§34. Човешко-битие-тук и реч. Езикът ………………………………………………………… 156
Б. Всекидневното битие на тукашното и пропадането на човешкото-битие-тук
§ 35. Брътвежът………………………………………………………………………………………………… 162
§ 36. Любопитството ……………………………………………………………………………………….. 164
§ 37. Двузначността …………………………………………………………………………………………. 167
§ 38. Пропадането и захвърлеността…………………………………………………………………. 169
Шеста глава.
Грижата като битие на човешкото-присъствие-тук
§ 39. Въпросът за изначалната цялост на структурното цяло човешко-битие-тук 174
§ 40. Основната разположеност на страха като отличителна разкритост на човешкото-битие-тук…………………………………….. 177
§ 41. Битието на човешкото-присъствие-тук като грижа…………………………………… 183
§ 42. Потвърждаване на екзистенциалната интерпретация на себетълкуване на човешкото-битие-тук………………………………………………….. 188
§ 43. Човешко-битие-тук, световост и реалност………………………………………………… 191
а) Реалността като проблем за битието и доказуемостта на „външния свят“ …. 192
б) Реалността като онтологичен проблем…………………………………………………. 198
в) Реалност и грижа……………………………………………………………………………………200
§44. Човешко-битие-тук, разкритост и истина……………………………………………………201
а) Традиционното понятие за истина и неговите онтологични основания 202
б) Изначалният феномен истина и производността
на традиционното понятие за истина……………………………………………………..206
в) Битийният вид на истината и предпоставянето на истината ……………………212
Втори раздел.
Човешкото-битие-тук и времевостта
§ 45. Резултатът от подготвителния фундаментален анализ на човешкото-битие-тук и задачата за една изначална екзистенциална интерпретация на това биващо …. 217
Първа глава.
Възможното битие-като-цяло на човешкото-битие-тук и битието към смъртта
§ 46. Привидната невъзможност за схващане и определяне на отмереното съобразно човешкото-битие-тук битие-като-цяло……………….222
§ 47. Узнаваемостта на смъртта на другия и възможността за схващане на цялото човешко-битие-тук…………………………224
§ 48. Недостиг, край и цялост……………………………………………………………………………. 227
§ 49. Отграничаване на екзистенциалния анализ на смъртта от възможните други интерпретации на феномена…………………………………….. 231
§ 50. Предварително очертаване на екзистенциално-онтологическата структура на смъртта…………………………….. 234
§ 51. Битието към смъртта и всекидневността на човешкото-битие-тук………………. 237
§ 52. Всекидневното битие към края и пълното екзистенциално понятие за смъртта…………. 239
§ 53. Екзистенциална скица на едно автентично битие към смъртта……………………. 243
Втора глава.
Съразмерното с човешкото-битие-тук засвидетелстване на автентичното можене-да-е и решимостта
§ 54. Проблемът за засвидетелстването на една собствено екзистентна възможност…………………………………………………250
§ 55. Екзистенциално-онтологичните основи на съвестта…………………………………. 252
§ 56. Зовящият характер на съвестта…………………………………………………………………. 254
§ 57. Съвестта като зов на грижата……………………………………………………………………. 256
§ 58. Разбиране на призива и вина………………………………………………………………………261
§ 59. Екзистенциалната интерпретация на съвестта и простолюдното тълкуване на съвестта…………………………………………………….. 269
§ 60. Екзистенциалната структура на засвидетелстваното в съвестта автентично можене-да-е……………………………… 274
Трета глава.
Автентичното можене на човешкото-битие-тук да е цяло и времевостта като онтологичният смисъл на грижата.
§ 61. Предварително очертаване на методичните стъпки от отграничаването на автентичната съобразена с човешкото-битие-тук цялост до феноменното полагане на времевостта…280
§ 62. Екзистентно автентичното можене на човешкото-битие-тук да е като забягваща напред решителност…………………….283
§ 63. Придобитата за една интерпретация на битийния смисъл на грижата херменевтична ситуация и методичният характер на екзистенциалната аналитика изобщо……………………………. 288
§ 64. Грижа и самост………………………………………………………………………………………….. 293
§ 65. Времевостта като онтологичният смисъл на грижата…………………………………. 299
§ 66. Времевостта на човешкото-битие-тук и произлизащите от нея задачи за едно по-изначално повторение на екзистенциалния анализ…………..306
Четвърта глава.
Времевост и всекидневност
5 67. Основният състав на екзистенциалната устроеност на човешкото-битие-тук и предварително очертаване на нейната времева интерпретация…………………309
§68. Времевостта на разкритостта изобщо ………………………………………………………… 310
а) Времевостта на разбирането…………………………………………………………………..311
б) Времевостта на разположението…………………………………………………………….314
в) Времевостта на пропадането………………………………………………………………….319
г) Времевостта на речта……………………………………………………………………………..322
§ 69. Времевостта на битието-в-света и проблемът за трансцендентността на света……………………………………………… 323
а) Времевостта на внимателното обгрижване……………………………………………. 324
б) Времевият смисъл на модификацията на внимателното обгрижване в теоретично откриване на вътре-световото налично…………..328
в) Времевият проблем за трансцендентността на света……………………………… 335
§ 70. Времевостта на съразмерната с човешкото-битие-тук пространственост…337
§ 71. Времевият смисъл на всекидневността на човешкото-битие-тук………………. 340
Пета глава.
Времевост и историчност
§ 72. Екзистенциално-онтологично изложение на проблема за историята…………. 342
§ 73. Простолюдното разбиране на историята и на случването на човешкото-битие-тук……………………………………………………..347
§ 74. Основната устроеност на историчността………………………………………………….. 350
§ 75. Историчността на човешкото-битие-тук и световната история…………………. 355
§ 76. Екзистенциалният произход на историографията от историчността на човешкото-битие-тук………………………………………………….359
§ 77. Взаимовръзката на предходното изложение на проблема за историчността с проучванията на В. Дилтай и с идеите на граф Йорк…364
Седма глава.
Времевостта и вътре-времевостта като източник за простолюдното понятие за време
§ 78. Непълнота на предходния времеви анализ на човешкото-битие-тук………….. 370
§ 79. Времевостта на човешкото-битие-тук и обгрижването на времето……………..372
§ 80. Обгрижваното време и вътре-световостта………………………………………………….376
§ 81. Вътре-времевост и генезис на простолюдното понятие за време…………………384
§ 82. Отграничаване на екзистенциално-онтологичната взаимовръзка между времевост, човешко-битие-тук и световно време от Хегеловото схващане на отношението между време и дух…………….. 390
а) Хегеловото понятие за време………………………………………………………………….391
б) Хегеловата интерпретация на взаимовръзката между времето и духа 395
§ 83. Екзистенциално-времевата аналитика на човешкото-битие-тук и фундаментално-онтологичният въпрос за смисъла на битието изобщо…397