Добри Немиров
Ангелогласният

Историята не само ражда великите личности, тя ги помни и пази за идните поколения, защото с техния творчески гений и дела се гради стъпка по стъпка човешкият прогрес. Такава голяма личност за нашата културна история е и Йоан Кукузел — Ангелогласният. Голямото признание за делата и приноса на вдъхновения създател на „Полиелей на българката“ се дължи на богатата му и разностранна музикална дейност, оставила трайни следи не само в песенната култура на православния Изток, но и в цялата европейска и световна култура.
Мащабността на Йоан Кукузел като песнотворец, теоретик и музикален педагог идва от характера на самата епоха, която го ражда и извежда на историческата сцена: епоха колкото забележителна, толкова и драматична и съдбоносна за Византия, България и другите балкански страни.
Високо оценени още приживе на големия творец, произведенията му се преписват и разнасят в близки и далечни страни, запазвайки при всички случаи означението „от майстор Йоан Кукузел“, за да ги откриваме сега в библиотеките на Цариград и Солун, Атон, Атина, Синай, Ерусалим, Ватикана, Париж, Мюнхен. Испания и др.
Създадени преди близо седем столетия, творбите на Кукузел не са загубили своето художествено значение и сила. Те досега се изпълняват по света и будят възхищение и радост.
Днес, когато се издига повикът за хармоничното естетическо и партиотично възпитание на подрастващите поколения, творческото наследство на великия български песнотворец е богат извор за достигане на възвишеното, хуманното, красивото. Чрез него ние се пренасяме в душевния мир на нашите далечни прадеди, за които любовта към човека, към българската мадона — майката, стои над всичко и е по-силна от всичко.

* * *
Роден през XIII столетие в Драч (днес Дурацо — Албания) от родители българи, преживял сиромашко детство, пасейки кози в планините около родното си място, Йоан Кукузел като юноша попада в столицата на Византия — Константинопол. Неговият изключителен талант го отвежда в императорската певческа школа, издига го до положението на пръв певец на императора. Тук той получава прозвището „Ангелогласният“. Петнадесет години по-късно Йоан избягва в манастира „Иван Атанасий“ в Атон и приема монашески сан. Обикнат от стари и млади, Кукузел създава тук редица прочути черковни композиции, обучава талантливи ученици — продължители на забележителното му дело, ръководи прочут за времето си осемгласен хор, който изпълнява неговите творби. На живота и творчеството на този „пророк на звука с всичката негова многостранност, която го прави горещ и светъл като слънцето“, седемстотингодишнината от чието рождение бе чествувана през 1980 година под егидата на ЮНЕСКО, е посветен романът на видния наш белетрист Добри Немиров.