Вера Мутафчиева
Случаят Джем

Автор
Вера Мутафчиева
Заглавие
Случаят Джем
Издателска поредица
Златна колекция XX век №38
Тип
роман
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Категория
Българска историческа проза
Жанр
Интелектуален (експериментален) роман, Исторически роман, Съвременен роман (XX век)
Теми
Ренесанс, Човек и бунт, XX век
Художник
Andrew Ward/Life File/ Photodisc
Оформление на корица
La Repubblica — Italia
Издател
Дневен труд и 24 часа, Mediasat Group, S. A.
Град на издателя
София
Година на издаване
2005
Печат
Отпечатана в Германия
Други полета
Книгата се продава само с „Дневен труд“ или „24 часа“.
Носител
хартия
Брой страници
384
Подвързия
твърда с обложка
ISBN
84-9819-408-3
УДК
886.7-31
Анотация

„Въведоха пратеника. Не турчин, познах веднага. Бяха ми втръснали тия християнски отстъпници, които служеха на султана по-добре от всеки роден мюсюлманин, които ни познаваха твърде вещо. Не един честолюбец из поробените страни или Запада намираше радостен прием при Завоевателя. Дворът му угощаваше стотици такива предатели, а между тях поне десетина бяха само привидни изменници — те вършеха за нас неоценима работа. Напълно съм убеден, че също поне десетина от многото избягали на Родос гърци, левантинци, далматинци вършеха подобна неоценима работа за султанова сметка. Затова ние държахме под надзор всеки бежанец или разкаян изменник, потърсил отново християнска закрила. Уж следяхме и стъпките им, но можех да се закълна, че твърде малко от онова, което се решаваше дори във Висшия съвет на Ордена, оставаше тайна за султана. Утешавах се обаче, че и ние сме също дотолкова въведени в тайните на Топкапъ.
Пратеникът на Ахмед паша ми се видя по-скоро левантинец, отколкото грък. Както и очаквах, той заяви, че не говорел езика ни, и поиска преводач. Една много евтина уловка, която ние използвахме с успех в Топкапъ, но при нас не минаваше: пратеникът да се преструва, че не познава съответния език, за да следи разговора, без никой да подозре. Но ние винаги подозирахме.“

Романът „Случаят Джем“ е едно от най-проникновените произведения на Вера Мутафчиева. Доказателствата за това са многобройните му издания на български и на други езици — 3 на руски, 4 на немски и 7 на турски.
Ценността на тази книга е резултат от два основни фактора. Първият е, че авторката е високоталантлив белетрист, а едновременно с това — и специалист по османистика.
В книгата се разказва за един от синовете на султан Мехмед II Завоевателя. Той умира през 1481 г. Наследява го първият му син Баязид. Вторият му син Джем също иска част от властта и затова нещата между двамата братя тръгват на лошо. Джем става изгнаник и Западът се възползва максимално от това. Султанският син живее в различни държави, между които Франция и Италия. Последните му дни са в Неапол, където умира през 1495 г. Интересното е и че бележитият югославски писател Иво Андрич използва същия персонаж в книгата си „Прокълнатият двор“. Романът на Мутафчиева е модерен и необичаен по форма и затова е чудо как писателката е успяла да го публикува през 1966 г. Тя не е използвала класическия исторически наратив. Произведението е построено като своеобразен съд на историята. Свидетелите на тези съдебни заседания са различни хора, които познават подсъдимия Джем — например велик везир, велик магистър на родоските рицари, поет и т.н.
„Случаят Джем“ е книга и за търпимостта и компромиса. Самата Вера Мутафчиева пише: „Ако компромиси изобщо биха отсъствали, светът щеше да изглежда ужасно: перманентна война, битови конфликти, безизходна взаимна агресия и много леш. Щом компромисът е мръсна дума, защо непрестанно вопием за консенсус?“.

Информация за автора

Професор Вера Мутафчиева е определено грандамата на българската историческа проза. Тя е написала повече от 30 книги — романи, научни исторически трудове и др. Произведенията й са издадени по няколко пъти, а някои от тях са преведени и отпечатани на 13 езика.
Тя съчетава еднакво добре големия си талант на учен историк и на романист. Нещо повече — женският й поглед позволява да интерпретира художествено историята от по-различни, но не по-малко ценни и оригинални гледни точки. Причината е, че историята в повечето случаи е мъжки доминирана област с всички положителни, но и отрицателни последствия от това.
Дядо й е опълченец от Руско-турската война, а баща й — Петър Мутафчиев, е един от най- известните български професори историци. Писателката ни разказва за детството си в „Биволици. Книга първа“. Изглежда, и тогава мизерията на българските интелектуалци е била същата както и в днешни дни. Описанието на дома на родителите й е достатъчно красноречиво в това отношение:
„Къщата се състоеше от мазе за кюмюра, което предимно се пълнеше с вода, а тя замръзваше зиме, както и тръбите. Върху площ от 50 квадрата на първия етаж се разполагаха две стаи, кухня и тоалет, а на втория — пак така. Етажите бяха свързани с дървена стълба, за която се намериха пари доста по-късно, та младоженците използваха бояджийска.“
Професор Мутафчиева е получила много отличия — тя е първият носител на наградата „Паисий Хилендарски“, печели наградата „Христо Г. Данов“, голямата награда за литература за 1998 година на Софийския университет. Получила е орден „Стара планина — I степен“. Носител е и на Хердерова награда.

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии

Корици 5