Валери Петров
Песнички, събрани от сцени и екрани (непубликувани)

Валери!
Свикнал съм да му казвам така от самото на-чало на запознанството ни. А то беше няколко го-дини преди да го видя. Беше 1957-а година.
Аз, момчето от провинцията, изведнъж по-паднах във водовъртежа на университета. Гри¬гор Ленков — моят най-добър приятел тогава — един ден донесе десетина листа, напечатани на пишеща машина. Доста измачкани от четене. Апокрифна литература, така да се каже. Любовна поема! От Валери Петров! Писана преди 9 септември 1944 година.
Преписах я веднага в три екземпляра на инди¬го. Леле, какво четене падна. Знаех я наизуст!
Тази поема обърна представата ми за любовна поезия. Зашемети ме не само с виртуозността на стиха и с блестящото римуване. За пръв път разбрах, че от делничните, обикновените, незначи-телните неща може да се прави поезия. Разбрах значението на детайла, на нюансите. И особено на иронията и самоиронията.
Минаха години. Седем-осем вероятно. Така и не го видях нито веднъж и не се запознах с него.