Характери
- Заглавие
- Характери
- Издателска поредица
- Извори (Изток-Запад) №15
- Други автори
- Богдан Богданов (бележки и послеслов)
- Тип
- философски текст
- Националност
- старогръцка
- Език
- български
- Поредност на изданието
- четвърто преработено
- Категория
- Антична литература
- Жанр
- Антична философия, Философия
- Теми
- Древна Гърция
- Преводач
- Богдан Богданов
- Език, от който е преведено
- старогръцки
- Година на превод
- 1968 (не е указана)
- Редактор
- Веселина Василева
- Коректор
- Любен Козарев
- Оформление на корица
- Румяна Дамянлиева
- Компютърна обработка
- Румяна Дамянлиева
- Предпечатна подготовка
- „Изток-Запад“
- Издател
- Издателство „Изток-Запад“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2016
- Адрес на издателя
- ул. „Христо Ценов“ №9-13
- Печат
- „Изток-Запад“
- Други полета
-
Първо издание „Народна култура“, 1968
Второ издание „Народна култура“, 1980
Трето издание „Планета 3“, 1999 - Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- септември 2016
- Излязла от печат
- септември 2016
- Печатни коли
- 11
- Формат
- 32/84/108
- Брой страници
- 88
- Подвързия
- мека
- Цена
- 10 лв.
- ISBN
- 978-619-152-899-8
- УДК
- 875-4, 101(091)(38)
- Анотация
-
„“Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата.
Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би „Характери“ биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях — човек би се усетил реално безсмъртен.
„Характери“ на Теофраст са от ония значителни творби в световната литература, които имат и буквален смисъл."
Богдан Богданов - Информация за автора
-
Теофраст (около 370–285 г. пр.н.е.), роден и живял в Ересос на о-в Лесбос, е ученик на Аристотел в Перипатетическата школа.
На млади години отива в Атина и първоначално учи в училището на Платон. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. След смъртта му атиняните го почитат с публично погребение. Негов наследник като началник на училището е Стратон.
Неговите интереси са много — от биология и физика до етика и метафизика. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас — „Historia Plantarum“ и „За растенията“ — имали голямо влияние за науката по време на Ренесанса. Други оцелели негови творби са „Характери“, „За чувствата“, „За камъните“ и фрагменти от „Физика“ и „Метафизика“. Теофраст учи граматика и езици и продължава работата на Аристотел по логиката. Разглежда пространството като подредба на телата, времето като случайно движение и движението като необходимо следствие от всяка дейност. В етиката той разглежда щастието като зависещо от външно влияние и също като добродетел, и казва, че „животът се управлява от щастието, не от мъдростта“.
Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на Диоген Лаерций, написана около 400 години след времето на Теофраст, но „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“. Неговото рождено име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел заради елегантната му реч. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Theophrastus
Characters (1931) - Въведено от
- Silverkata
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Издателства Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани от Silverkata