Теофраст
Характери

Автор
Теофраст
Заглавие
Характери
Издателска поредица
Извори (Изток-Запад) №15
Други автори
Богдан Богданов (бележки и послеслов)
Тип
философски текст
Националност
старогръцка
Език
български
Поредност на изданието
четвърто преработено
Категория
Антична литература
Жанр
Антична философия, Философия
Теми
Древна Гърция
Преводач
Богдан Богданов
Език, от който е преведено
старогръцки
Година на превод
1968 (не е указана)
Редактор
Веселина Василева
Коректор
Любен Козарев
Оформление на корица
Румяна Дамянлиева
Компютърна обработка
Румяна Дамянлиева
Предпечатна подготовка
„Изток-Запад“
Издател
Издателство „Изток-Запад“
Град на издателя
София
Година на издаване
2016
Адрес на издателя
ул. „Христо Ценов“ №9-13
Печат
„Изток-Запад“
Други полета
Първо издание „Народна култура“, 1968
Второ издание „Народна култура“, 1980
Трето издание „Планета 3“, 1999
Носител
хартия
Дадена за набор/печат
септември 2016
Излязла от печат
септември 2016
Печатни коли
11
Формат
32/84/108
Брой страници
88
Подвързия
мека
Цена
10 лв.
ISBN
978-619-152-899-8
УДК
875-4, 101(091)(38)
Анотация
„“Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата.
Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би „Характери“ биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях — човек би се усетил реално безсмъртен.
„Характери“ на Теофраст са от ония значителни творби в световната литература, които имат и буквален смисъл."
Богдан Богданов
Информация за автора
Теофраст (около 370–285 г. пр.н.е.), роден и живял в Ересос на о-в Лесбос, е ученик на Аристотел в Перипатетическата школа.
На млади години отива в Атина и първоначално учи в училището на Платон. След смъртта на Платон се присъединява към Аристотел. Аристотел завещава на Теофраст трудовете си и го посочва за негов наследник на Лицея. Теофраст е на този пост 36 години и през това време училището процъфтява. Наричат го „бащата на ботаниката“ заради неговите трудове за растенията. След смъртта му атиняните го почитат с публично погребение. Негов наследник като началник на училището е Стратон.
Неговите интереси са много — от биология и физика до етика и метафизика. Двата негови ботанически труда, достигнали до нас — „Historia Plantarum“ и „За растенията“ — имали голямо влияние за науката по време на Ренесанса. Други оцелели негови творби са „Характери“, „За чувствата“, „За камъните“ и фрагменти от „Физика“ и „Метафизика“. Теофраст учи граматика и езици и продължава работата на Аристотел по логиката. Разглежда пространството като подредба на телата, времето като случайно движение и движението като необходимо следствие от всяка дейност. В етиката той разглежда щастието като зависещо от външно влияние и също като добродетел, и казва, че „животът се управлява от щастието, не от мъдростта“.
Цялата налична биографска информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на Диоген Лаерций, написана около 400 години след времето на Теофраст, но „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“. Неговото рождено име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора „Теофраст“ („божествен израз“), даден му по преданието от Аристотел заради елегантната му реч.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Theophrastus
Characters (1931)
Въведено от
Silverkata
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Издателства Библиографии
Чужди рафтове

Корици 2