Моята улица

Заглавие

Моята улица

Подзаглавие

39 истории с улици

Други автори

Диана Иванова, Борис Делирадев (предговор)

Тип

сборник разкази

Националност

Българска

Език

български

Поредност на изданието

първо

Категория

Съвременна българска проза: разкази и новели

Съставител

Диана Иванова, Борис Делирадев

Редактор

Диана Иванова, Борис Делирадев

Коректор

Юлия Тодорова

Оформление на корица

Велина Мавродинова

Издател

ИК „Жанет 45“ ООД

Град на издателя

Пловдив

Година на издаване

2006

Адрес на издателя

бул. „Ал. Стамболийски“ № 9

Печат

Полиграфически комплекс „Жанет 45“, Пловдив

Други полета

Издателска къща Жанет 45
е носител на националните награди:
„Хр. Г. Данов“ — за българска художествена литература (2002)
„Бронзов лъв“ — за цялостен принос в издаването
на съвременна българска литература (2002)
„К. Константинов“ — за принос в книгоиздаването за деца (2005)
и наградата на ЮНЕСКО — Първи световен конкурс
по дизайн на книгата, Франкфурт (2003)
Британски съвет, издателски права върху разказите
и фотографиите, 2006

Носител

хартия

Формат

180×180

Брой страници

Подвързия

Мека

С илюстрации

да

ISBN

954-491-297-5, 978-954-491-297-0

УДК

886.7-32

Анотация

39 ucmopuu c улици
Тази книга е необичайна, защото не беше замислена като книга. Историите в нея се родиха по време на работата ни по един проект (но нека думата „проект“ не ви кара да затваряте веднага!) и целта им беше друга — да служат като основа за разговор между непознати хора в различни български градове и села за личната връзка, която всеки от нас има (или няма) с Европейския съюз. (За същността на проекта, който е регионална инициатива на Британския съвет, можете да прочетете на сайта www.moyataulitsa.net).
Големият въпрос, който ни вълнуваше, беше — може ли абстрактният Европейски съюз да се преживява като личен, конкретен проект от хората в България? Трябваше ни фокус, през който да мислим и разговаряме за това, който да е прост, ясен и демократичен, и да позволи на повече хора да участват в експеримента заедно с нас.
Улицата ни даде този фокус — защото всеки от нас има своя улица и всеки сам е най- добрият експерт по нея, а това автоматично го прави равностоен в разговора.
И така, идеята беше проста — да пътуваме до различни места в България и да се срещнем с млади хора между 18 и 35 — годишна възраст, като им раздадем фотоапарати, с които да снимат улицата си и ги помолим да ни я опишат накратко върху лист хартия. След няколко часа за подготовка — четем разказите, гледаме фотографиите и си говорим: за улиците, за градовете, за себе си и за промяната, която си представяме, че ще настъпи с присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
Настоявахме само за две неща — разказът да съдържа конкретно наблюдение и достатъчно детайли, така че някой, който никога не е бил на съответната улица, да може да си я представи.

Рекламни коментари

В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, които ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали — като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност — Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че неуредици като лошата питейна вода така и не се решават, а децата имат проблеми със зъбите. ..
Да кажеш „това е моята улица“ се оказа смело изречение.
Диана Иванова
Борис Делирадев
*****
Лично на мен тези истории ми говорят повече за страната, в която живея, от течението на по-голямата част от българската преса за цяла година.
За разлика от пресата, обаче, тези истории не крещят с цяло гърло; те говорят спокойно, понякога дори шепнат.
Може би тъкмо това ме кара да искам да ги споделя с повече хора.
Манол Пейков, издател, ИК Жанет 45
******
Историите от „Моята улица“ са впечатляващи — храна за размисъл както за социолозите, така и за хората на изкуството.
Списание "Highflights‘

Съдържание

39 истории с улици предговор……5
Варна
Улица с име на светец (преди демокрацията — на космонавт), Ани Иванова….9
Улица с гледачка и убиец на животни, Анита Цанева…..11
Улица, на която останах само аз, Денислав Григоров….13
Улица с котки, Иван Петков…..15
Улица „Хъшове“, ромската махала, Кристиян Станиславов…..17
Вършец
Улица на неподходящо място, Иванка Кирилова……19
Улица с клюки и особняци, Ралица Найденова……..21
Улица, която не е тази, за която съм си мечтала, Снежана Владимирова…..23 Козлодуй
Улица без име, Димитър Лъжов….25
Улица, известна като „Битака“, Мирослав Барболов……27
Копривщица
Улица с новодомци и течаща вода, Антония Зайкова…..29
Улица в краен квартал, Мариана Гугова……31
Улица с много и различни звуци, Анджела Ан……..33
Малка уличка с 12 къщи, Драга Сапунджиева……35
Кула
Улица извън света, Албена Вероникова…..37
Улица „Майор Бухарин“, Лили Василева…..39
Сатовча
Улица „Възход“, Фатме Душева…..41
Улица, на която оставеното временно остава за постоянно, Маруся Ушева…….43
София
Улица в елитен квартал, Теофан Германов…..45
Улица „Уилям Глад стон“, Васил Георгиев….47
Улица „14-та“, кв. Обеля, Зорница Гюрова…….49
Улица с поръчково убийство, Атанас Дойчев…….51
Улица, от която другите се страхуват, Милена Найденова…….53
Моята махала, кв. Ючбунар и Коньовица, Юрий Вълковски……55
Фамилна улица, Яна Дочева…….57
Улица „Лайош Кошут“ 30, Грета Ганчева……59
Живея в Агенцията за бежанци на ул. „Монтевидео“, Джавед Нури….61
Улица „Цар Симеон“, Джибрил Мусе Фарах……63
Улица „Московска“, Кристин Милнър…..65
Улица „Оборище“, Ей ДжейУърнър…….67
Няма улица в „Захарна фабрика“, Жана Петрова…….69
„Обетована“ улица, Николай Василев…..71
Пуста улица, Лора Филева…….73
Стара Загора
Улица в квартал „Лозенец“, ромската махала, Красимир Илиев……..75
Улица с блока на БКП-mo, Даниела Иванова……77
Голяма и шумна улица, Диана Георгиева…..79
Хасково
Улица с концентрация на ромско население, Мария Стайкова…….81
Улица, която през лятото мирише на месо, Ангел Атанасов……..83
Улица, на която не сме се карали, не сме си викали, Гочо Хараланов…….85

Въведено от