Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета • книга 2

Празнуваше се по руския календар 1860 година.
Величествените дворци, които се издигаха на бреговете на
Нева, бяха почти цялото имущество на руското царско семейство. Тази нощ те бляскаво бяха осветени. Очарователната светлина на многобройните лампи и свещници се процеждайте през
големите прозорци на улицата и се смесваше с кристалната лъскавина на смразения лед на Нева в неописуема гледка.
Из навъсените вечерни облаци, които обвиваха столицата на
мощния цар, непрекъснато валеше сняг, който застла улиците
и покривите на грамадните къщи, издигнати от двете страни на
главната петербургска улица.
Петербург бе потънал в сняг! Картината бе очарователна; човек неволно се унасяше и я наблюдаваше жадно. Улиците бяха препълнени с хора! Където и да погледнеш — засмени лица и ясни погледи. И най-бедните се бяха пременили и всеки се промъкваше през навалицата, за да отиде час по-скоро в топлата стая, където го очакваше врящият вече самовар. Наредени една след друга в средата на широките улици, шейните се надпреварваха.