Павлин Банков
Ще се върна след 700 дни

За казармата е и трудно и лесно да се пише. Всеки мъж, който е бил на това глупаво и в същото време страшно смешно място, може да напише цял роман. Но повечето такива романи (ако бъде направен трудът да бъдат написани) няма да са особено интересни. Защото освен глупаво, това място беше и банално. В него човек всъщност поставяше на най-голямо изпитание не физическата си издръжливост или моралните си устои, а най-вече своята оригиналност. Своята изключителност и единственост на света. В казармата човек влизаше различен от всички и ако успееше — след 700 дни — излизаше различен от всички. Единствен по рода си човек. Но ако не успееше — излизаше от там едно добре преработено говедо, болно от обикновеност и баналност.
Ето заради това — да се напише интересна книга за казармата е особено трудно. Но в „Ще се върна след 700 дни“ — това се е получило. Книгата си я бива. Заради свежия и неподправен хумор и заради непринудения реализъм. Както казва авторът — нека синовете ми да разберат за казармата от тази книга. Наистина — чудесната ценност на тази книга е именно като документ. Като умно и прочувствено написан документ от и за едно време, което ние никога няма да забравим. Но силно се надяваме на това: никога повече да няма подобни времена. И отново както казва авторът: И…Let the Sunshine In!


Калин Терзийски